Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Детето успяло не само да разкаже на родителите си за това, но и да докаже всичко казано.
  • Без категория

Детето успяло не само да разкаже на родителите си за това, но и да докаже всичко казано.

Иван Димитров Пешев декември 16, 2025
Screenshot_10

Детето успяло не само да разкаже на родителите си за това, но и да докаже всичко казано.

В далечната 1926 г. в индийско семейство се ражда момиче. Тя била наречена Шанти Деви. Детето растяло, ставало по-силно, радвало се на живота. Когато обаче започнало да говори добре, тя изненадала собствените си родители с изказванията си. Момичето твърдяло, че си спомня коя е била в миналия живот.

Естествено, майката и бащата на момичето не приели приказките й насериозно. Те предположили, че Шанти просто се шегува. Детето обаче започнало да изнася плашещи факти, които накарали родителите й да й повярват.

И така, Деви признала, че се е казвала Лугди. Тя имала съпруг на име Кедар Нахт и три деца. През 1925 г. умряла 10 дни, след като родила.

Деви помолила баща си и майка си да я заведат в град Матхура. Според момичето съпругът и трите й деца от миналия й живот, са останали да живеят там. Твърдяла, че те все още са живи и момичето искало да ги види.

Запознанството с хората от миналия живот

Тогава родителите на момичето намират Кедар, свързват се с него и разбират, че през 1925 г. жена му наистина е починала. Мъжът решил да дойде и да види Деви лично, но й устроил малка проверка.

На срещата Кедър се представил с името на брат си, като отбелязал, че самият той уж не може да дойде. Деви обаче веднага го разпознала като собствения си съпруг и погледнала надолу срамежливо. На въпрос дали има нещо нередно, тя измърморила, че той й е мъж, а не негов брат.

Тя също разкрила някои факти, които само покойната му съпруга можела да знае. Например къде се намира семейният им тайник с пари, как се казват общите им деца и т.н. Тя разпозна по снимка и при среща и предишните си родители и тогава никой вече нямал съмнение, че Шанти казва истината.

Много експерти, включително Ганди, се заинтересували от нейната история. Била  организирана цяла комисия, която да установи доколко информацията е вярна. В крайна сметка истинността се потвърдила.

Шанти Деви разказала включително за всички медицински процедури, през които трябвало да премине преди да умре при раждането. Изследователите били шокирани от това колко много подробности дала и не можели да разберат как толкова малко дете може да знае за толкова сложни медицински процедури.

https://svobodnazona.com/

Continue Reading

Previous: Макар да изглеждат като най-непретенциозния плод в кухнята, бананите често се оказват истинско предизвикателство за съхранение. Те узряват бързо, изискват внимание и нерядко „се предават“ точно когато мислите да ги изядете.
Next: Тестото се замесва с газирана вода и питката става мека, като памук. Вижте рецептата…Вижте повече..👇👇

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.