Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дете почина в студа на оживен паркинг на път за училище. Никой не му помогна
  • Новини

Дете почина в студа на оживен паркинг на път за училище. Никой не му помогна

Иван Димитров Пешев декември 4, 2023
zdoidkfskgdflkglkdfgfd.png

14-годишно момиче се обажда на баща си, докато отива на училище в Андрихов, за да каже, че е в беда. След разговора им обаче мъжът не успява да открие детето си в града с 20 000 жители, който се намира близо до Краков, Полша. То умира в студа – на оживения паркинг на голям магазин, разказват полски медии, цитирани от БТВ.

Случаят предизвиква дълбока тъга в Полша, а също и критики към полицията и хората, които небрежно подминавали умиращото дете.

Както всяка сутрин, миналия вторник момичето отивало към гимназията си. Но така и не стигнала до нея. Около 8:15 часа (9:15 българско) Наталия звъннала на бащата, казала му, че не се чувства добре, изпитва замаяност и не знае къде се намира. След този разговор тя повече не вдига телефона.

Бащата на ученичката веднага започнал отчаяно да я търси. Негови приятели също се включили в издирването. Неуспешно. Около 10:00 часа мъжът отишъл в полицейското управление и помолил органите на реда за съдействие.

Те обаче не предприели незабавни действия. Близък на семейството сподели, че полицаите първо накарали бащата да чака, а след това го разпитали, вместо бързо да проследят мобилния телефон на момичето заради студа. В крайна сметка полицията започнала издирване. В социалните мрежи обаче се появиха критики, че служителите ѝ не били особено ангажирани.

Наталия е открита около 13:30 часа – неподвижно лежала в снега до рекламна табела на паркинга на супермаркет при минус 3 градуса по Целзий. Предполага се, че след като се е облегнала на железата, е изпаднала в безсъзнание.

Никой от служителите на супермаркета или клиентите му не забелязали момичето в снега. Покрай него минавали десетки минувачи. Дори след като ученичката лежала вече в безсъзнание на земята в студа, никой не отишъл да провери какво се случва с нея.

Когато Наталия е открита около пет часа след обаждането си, е установено, че дълго преди това тя страдала от тежка хипотермия (измръзване). След като е открита в рамките на издирвателната акция и след оказване на първа помощ на място, тя е откарана в болница.

Местните медии съобщиха, че телесната температура на ученичката била паднала само до 22 градуса. Тя издъхна в сряда в клиника в Краков.

„Всички сме шокирани“, коментира кметът на Андрихов Томаш Зак.

„Наталия бе щастливо момиче и никога не боледувала“, коментираха близките ѝ .

Социалните мрежи се изпълниха с коментари за случилото се. Полските граждани изразяват съболезнованията си към семейството на Наталия.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: За зрителите Осман е истинския победител в Мастър шеф, ето защо
Next: Голяма трагедия в Пловдив! Внезапно почина обичан от всички млад лекар

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.