Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дете почина заради подправка, която всички имате и у дома си
  • Новини

Дете почина заради подправка, която всички имате и у дома си

Иван Димитров Пешев януари 1, 2023
mattheeoedsss.png

4-годишният Матю Радар от Кентъки, САЩ се покатерил по кухненските шкафове, отворил кутията с подправки и опитал една от тях. Момченцето веднага е било откарано в най-близката болница, но лекарите не успели да спасят живота му, за който се борели 2 часа.

 

Подправката я има в почти всяко едно домакинство.

Обaче дори не подозираме колко опасна може да бъде тя за децата. Малкият Mатю починал, след като опитал канела!

Майката на детето споделя, че момченцето било напълно здраво и пълно с енергия.

 

Най-любимото му занимание било да се катери по мебелите в къщата. В сряда, 9 Юни, малкият палавник се покатерил, както обикновено, по шкафовете в кухнята, но му се приискало да опита от канелата, която ухаела приятно.

Секунди след като я опитал, се стигнало да трагедията. Освен, че я опитал с език, Mатю случайно вдишал през носа от прахообразната подправка, която мигновено стигнала до белия му дроб и детето започнало да се задушава. Изглеждало сякаш е получил пристъп.

 

Матю паднал на земята почти бездиханен, споделя неговата майка Бриана.

Незабавно е бил откаран в болницата, но… не изходът бил летален. Двата неочаквани кошмарни часа, които преживяла неговата майка и нелепата смърт на детенцето й, я накарали да сподели своята история, за да може да стигне до повече хора колко опасни всъщност могат да бъдат прахообразнитеподправки, които погубили нейния син.

Експертите съветват да не поставяте на достъпни за децата места подправките, които използвате в своята кухня. И освен това, хубаво е да са поставени в съд, който ще бъде труден за отваряне от детето.

Continue Reading

Previous: Никой не е отишъл на рождения ден на дете с аутизъм. Вижте какво направила майката
Next: Всеки родител трябва да знае фактите: 10 причини да не даваме телефон в ръцете на дете под 12 години

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.