Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Децата дошли за пръв път гроба на баща си. Изведнъж едното момче направило нещо трогателно
  • Новини

Децата дошли за пръв път гроба на баща си. Изведнъж едното момче направило нещо трогателно

Иван Димитров Пешев август 6, 2023
ferwedfsdfsdf.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

В един топъл есенен ден братята Майлън и Мейсън, които са само на 5 и 8 години, лежат на одеяло, гушнати един до друг.

За съжаление не го правят, за да се насладят на хубавото време – момчетата за първи път са дошли на гроба на баща си. И когато майка им изважда фотоапарата, се случва нещо, което тя ще помни до края на живота си.

Бащата на момчетата, Алфред „Фред“ Бразел, е само на 37 години, когато губи битката с рака. Всичко станало много бързо. Алфред починал само пет месеца след като бил диагностициран с рак.

 

Цялото семейство се сплотило в борбата с тежката болест. Малките момчета разбирали колко сериозна е ситуацията и били постоянно до баща си: в кабинета на лекаря, в трудните моменти, задавайки много въпроси.

Въпреки че момчетата се справяли добре със ситуацията, Алфред и съпругата му Кейт се опитвали да предпазят синовете си от мъката и тъгата през краткото време, в което семейството било все още заедно.

Въпреки тежката борба, ракът на Алфред се оказал нелечим. Кейт се мъчела да сдържи сълзите си по пътя към гробището.

Братята Майлън и Мейсън пък искали отново да говорят с баща си. Те копнеели да получат някакъв знак от него и да почувстват присъствието му.

 

Пристигайки на гроба на баща си, Мейсън споделил за участието си в състезание по плуване, а по-малкият брат Майлън за скорошно парти за Хелоуин. Тогава се случило нещо: 5-годишното момче казало, че усеща баща си.

Един последен сгряващ сърцето момент

„Те легнаха и си побъбриха с него и споделиха какво се случва в живота им“, казва майката на момчетата Кейт пред PEOPLE.

„Тогава Майлън каза, че го усеща и че иска да подремне с него.“

Така и направили. Момчетата взели едно одеяло и легнали пред гроба. Майлън подремнал, а Мейсън казал молитва пред надгробния камък, разкрива Кейт.

Момчетата прекарали известно време с баща си, споделяйки всичките новини около себе си, както щели да направят, ако той все още бил жив.

Точно преди да си тръгнат, малкият Майлън казал на майка си да спре, защото трябва да се върне и да направи нещо. Тя била зашеметена от действията му.

Той искал да прегърне баща си и точно това направил. Малкото момче обвило ръце около надгробния камък — това бил простичък, но емоционално поразяващ жест.

Макар семейството все още да носело много скръб и болка, те знаели, че нещата ще се излекуват с времето. Смъртта на баща им винаги ще бъде част от тяхната история, но и вдъхновения да живеят като него – със страст и цел.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 16 години по-късно бащата на Мануела Горсова е непримирим: Продължавам да мразя Стависки
Next: Внимание, шофьори! Този важен документ вече няма да ви е необходим, отиде в историята

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.