Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Децата избират родителите си още преди раждането – оказва се, че е съзнателно
  • Новини

Децата избират родителите си още преди раждането – оказва се, че е съзнателно

Иван Димитров Пешев март 8, 2024
sdfbfgbfdhjhgjfgkjg.png

Някои хора вярват, че душите на децата предварително избират бъдещите си родители . Предполага се, че това се случва много преди момента, в който плодът се развива в утробата.

Душите избират своите майки и бащи съзнателно, така че във физическото си въплъщение да могат да поправят грешките от миналите си животи, да организират важни уроци и да отлетят обратно в рая в рамките на определеното им време.

Но този процес има редица важни подробности. Поне така твърдят езотериците. Ще ви разкажем повече за това в нашата статия.

И така, душата на нероденото дете прави избор в полза на бъдещите си родители година преди раждането. Това може да не се случва винаги съзнателно, а „автоматично“. Например, когато душата е все още много „млада“. И за нея изобщо не е важно да практикува конкретни житейски уроци, а просто да натрупа опит в земното превъплъщение. В този случай нейните майка и баща са избрани почти на случаен принцип. Това твърдят езотериците.

Ако душата е по-„зряла и опитна“, трябва да отработи някои грешки, направени в минали животи, тогава за това се избират най-подходящите родители. Уж трябва да помогнат на детето си да си вземе поука. Например, една душа може да се научи на търпение и приемане, докато се грижи за сериозно болен човек в живота.

Ако човек в минал живот е бил скъперник и алчен, то в следващия той може да се роди в бедно, голямо семейство, където постоянно трябва да споделя нещата си с братя и сестри, да проявява съпричастност и състрадание.

Има и изключително „опитни” души. Те вече са осъзнали всичките си грешки и са научили много уроци. В този случай душите имат възможност да избират родители, които могат да им осигурят най-удобните условия за земен живот. Такава привилегия обаче, както виждаме, не е предоставена на всеки. Тя наистина трябва да бъде заслужена.

По средата на пътуването

Случва се родителите като такива изобщо да не са важни за душата. Важно е да речем мястото на раждане или часът. Тогава душата ще избере точно тези показатели, а не мама или татко.

Когато определя бъдещите родители, душата също взема предвид колко се очаква в земния живот. Ако една жена и мъж дълго време не са могли да имат дете, бебето е желано и са го заченали съзнателно и в любов, тогава само „опитни“ и „позитивни“ души ще бъдат „привлечени“ към такива родители. И съвсем не за кармични задачи и трупане на опит, а за добър съвместен живот.

Между другото, в момента на въплъщението (това се случва около 4-тия месец от бременността на жената) душата забравя за предишните си прераждания. Придобитите преди това знания и опит се заличават. Всичко това се анализира и запомня едва в момента на трансмиграцията, когато душата напуска старото тяло и се подготвя да избере ново.

Случва се душата да бъде призована да гарантира, че не само тя, но и цялото семейство ще научи необходимия урок. Например, ако тя се всели в тялото на тежко болно или трудно за отглеждане дете. Грижейки се за него, родителите придобиват необходимия опит, духовен урок. Самата душа, намирайки се в такова земно въплъщение, също расте и подобрява по-нататъшната си карма.

Continue Reading

Previous: Почина Мартин Иванов
Next: Днес е Голяма Задушница, 9 март – ето какво НЕ се прави в този ден

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.