Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Децата избират родителите си още преди раждането – оказва се, че е съзнателно
  • Новини

Децата избират родителите си още преди раждането – оказва се, че е съзнателно

Иван Димитров Пешев март 8, 2024
sdfbfgbfdhjhgjfgkjg.png

Някои хора вярват, че душите на децата предварително избират бъдещите си родители . Предполага се, че това се случва много преди момента, в който плодът се развива в утробата.

Душите избират своите майки и бащи съзнателно, така че във физическото си въплъщение да могат да поправят грешките от миналите си животи, да организират важни уроци и да отлетят обратно в рая в рамките на определеното им време.

Но този процес има редица важни подробности. Поне така твърдят езотериците. Ще ви разкажем повече за това в нашата статия.

И така, душата на нероденото дете прави избор в полза на бъдещите си родители година преди раждането. Това може да не се случва винаги съзнателно, а „автоматично“. Например, когато душата е все още много „млада“. И за нея изобщо не е важно да практикува конкретни житейски уроци, а просто да натрупа опит в земното превъплъщение. В този случай нейните майка и баща са избрани почти на случаен принцип. Това твърдят езотериците.

Ако душата е по-„зряла и опитна“, трябва да отработи някои грешки, направени в минали животи, тогава за това се избират най-подходящите родители. Уж трябва да помогнат на детето си да си вземе поука. Например, една душа може да се научи на търпение и приемане, докато се грижи за сериозно болен човек в живота.

Ако човек в минал живот е бил скъперник и алчен, то в следващия той може да се роди в бедно, голямо семейство, където постоянно трябва да споделя нещата си с братя и сестри, да проявява съпричастност и състрадание.

Има и изключително „опитни” души. Те вече са осъзнали всичките си грешки и са научили много уроци. В този случай душите имат възможност да избират родители, които могат да им осигурят най-удобните условия за земен живот. Такава привилегия обаче, както виждаме, не е предоставена на всеки. Тя наистина трябва да бъде заслужена.

По средата на пътуването

Случва се родителите като такива изобщо да не са важни за душата. Важно е да речем мястото на раждане или часът. Тогава душата ще избере точно тези показатели, а не мама или татко.

Когато определя бъдещите родители, душата също взема предвид колко се очаква в земния живот. Ако една жена и мъж дълго време не са могли да имат дете, бебето е желано и са го заченали съзнателно и в любов, тогава само „опитни“ и „позитивни“ души ще бъдат „привлечени“ към такива родители. И съвсем не за кармични задачи и трупане на опит, а за добър съвместен живот.

Между другото, в момента на въплъщението (това се случва около 4-тия месец от бременността на жената) душата забравя за предишните си прераждания. Придобитите преди това знания и опит се заличават. Всичко това се анализира и запомня едва в момента на трансмиграцията, когато душата напуска старото тяло и се подготвя да избере ново.

Случва се душата да бъде призована да гарантира, че не само тя, но и цялото семейство ще научи необходимия урок. Например, ако тя се всели в тялото на тежко болно или трудно за отглеждане дете. Грижейки се за него, родителите придобиват необходимия опит, духовен урок. Самата душа, намирайки се в такова земно въплъщение, също расте и подобрява по-нататъшната си карма.

Continue Reading

Previous: Почина Мартин Иванов
Next: Днес е Голяма Задушница, 9 март – ето какво НЕ се прави в този ден

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.