Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Децата избират родителите си още преди раждането – оказва се, че е съзнателно
  • Новини

Децата избират родителите си още преди раждането – оказва се, че е съзнателно

Иван Димитров Пешев март 8, 2024
sdfbfgbfdhjhgjfgkjg.png

Някои хора вярват, че душите на децата предварително избират бъдещите си родители . Предполага се, че това се случва много преди момента, в който плодът се развива в утробата.

Душите избират своите майки и бащи съзнателно, така че във физическото си въплъщение да могат да поправят грешките от миналите си животи, да организират важни уроци и да отлетят обратно в рая в рамките на определеното им време.

Но този процес има редица важни подробности. Поне така твърдят езотериците. Ще ви разкажем повече за това в нашата статия.

И така, душата на нероденото дете прави избор в полза на бъдещите си родители година преди раждането. Това може да не се случва винаги съзнателно, а „автоматично“. Например, когато душата е все още много „млада“. И за нея изобщо не е важно да практикува конкретни житейски уроци, а просто да натрупа опит в земното превъплъщение. В този случай нейните майка и баща са избрани почти на случаен принцип. Това твърдят езотериците.

Ако душата е по-„зряла и опитна“, трябва да отработи някои грешки, направени в минали животи, тогава за това се избират най-подходящите родители. Уж трябва да помогнат на детето си да си вземе поука. Например, една душа може да се научи на търпение и приемане, докато се грижи за сериозно болен човек в живота.

Ако човек в минал живот е бил скъперник и алчен, то в следващия той може да се роди в бедно, голямо семейство, където постоянно трябва да споделя нещата си с братя и сестри, да проявява съпричастност и състрадание.

Има и изключително „опитни” души. Те вече са осъзнали всичките си грешки и са научили много уроци. В този случай душите имат възможност да избират родители, които могат да им осигурят най-удобните условия за земен живот. Такава привилегия обаче, както виждаме, не е предоставена на всеки. Тя наистина трябва да бъде заслужена.

По средата на пътуването

Случва се родителите като такива изобщо да не са важни за душата. Важно е да речем мястото на раждане или часът. Тогава душата ще избере точно тези показатели, а не мама или татко.

Когато определя бъдещите родители, душата също взема предвид колко се очаква в земния живот. Ако една жена и мъж дълго време не са могли да имат дете, бебето е желано и са го заченали съзнателно и в любов, тогава само „опитни“ и „позитивни“ души ще бъдат „привлечени“ към такива родители. И съвсем не за кармични задачи и трупане на опит, а за добър съвместен живот.

Между другото, в момента на въплъщението (това се случва около 4-тия месец от бременността на жената) душата забравя за предишните си прераждания. Придобитите преди това знания и опит се заличават. Всичко това се анализира и запомня едва в момента на трансмиграцията, когато душата напуска старото тяло и се подготвя да избере ново.

Случва се душата да бъде призована да гарантира, че не само тя, но и цялото семейство ще научи необходимия урок. Например, ако тя се всели в тялото на тежко болно или трудно за отглеждане дете. Грижейки се за него, родителите придобиват необходимия опит, духовен урок. Самата душа, намирайки се в такова земно въплъщение, също расте и подобрява по-нататъшната си карма.

Continue Reading

Previous: Почина Мартин Иванов
Next: Днес е Голяма Задушница, 9 март – ето какво НЕ се прави в този ден

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.