Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Деца от Видин намериха портмоне с 2000 лева и го занесоха в полицията
  • Новини

Деца от Видин намериха портмоне с 2000 лева и го занесоха в полицията

Иван Димитров Пешев февруари 1, 2023
dascastasdas.png

Кадър БНТ

Подрастващи от Видин доказаха, че има доброта и човечност сред младото поколение:

Ученици от Видин намериха портмоне с пари и веднага го занесоха в полицията. Отворили го само за да разберат какво има. По сгънатите банкноти, които видели, преценяват, че имало около 2000 лева, но не са ги броили. В училището, в което учат, казват, че се гордеят с постъпката им, предаде БНТ.

Денис, Мартин и Дейвид, които са ученици в професионалната гимназия по туризъм, видели портмонето, когато в голямото междучасие излезли да си купят закуска.

Не изпускай тези оферти:

Денис Паскалев: „На прибиране за училище, да се върнем за учебните часове, видяхме портмонето на една от стоянките на такситата, на едно паркомясто“.

Без колебание отишли в Областната дирекция на МВР, недалеч от училището.

Дейвид Георгиев: „Решихме да върнем портмонето, защото се поставихме на негово място… Ние не сме имали никога много и знам какво е да изгубиш…Човекът, може би парите са му трябвали за нещо важно и ги е загубил, щом са били толкова много в портмонето“.

От полицията намерили собственика.

Денис Паскалев: „Човекът иска да ни се отблагодари. Аз му казах – няма нужда. Нищо кой знае какво не сме направили и той ни се отблагодари, нали. Това сме направили“.

В училището разбрали за случилото се, когато от детската педагогическа стая им позвънили с молба да извинят отсъствията на учениците, защото се наложило да се забавят за часа.

Евлогия Манджукова, директор на Професионална гимназия по туризъм „Михалаки Георгиев“: „Постъпката им е изключително доблестна и ние всички много се гордеем с тях, защото това показва първо, че в младите хора има голяма надежда. Все пак не са толкова отрицателни, както обикновено обществото ги възприема“.

Може да им се вярва, че във всяка подобна ситуация ще постъпват така, казва директорът.

Евлогия Манджукова, директор на Професионална гимназия по туризъм „Михалаки Георгиев“: „Разбира се в училище се полагат изключителни усилия, особено техните професии. Те са бъдещи кадри с материална отговорност и знаят много добре какво е отношението към материалните ценности и как човек трябва да се стреми да опазва тези неща“.

В гимназията са убедени, че момчетата, които изучават готварство, в бъдеще ще са и добри професионалисти.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Истина е, видях майката на детето на Кубрат Пулев, тя е най-красивата българка, казвам Ви
Next: От днес започва поредица от 3 дни, които се смятат за вълшебни

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.