Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Деца от Видин намериха портмоне с 2000 лева и го занесоха в полицията
  • Новини

Деца от Видин намериха портмоне с 2000 лева и го занесоха в полицията

Иван Димитров Пешев февруари 1, 2023
dascastasdas.png

Кадър БНТ

Подрастващи от Видин доказаха, че има доброта и човечност сред младото поколение:

Ученици от Видин намериха портмоне с пари и веднага го занесоха в полицията. Отворили го само за да разберат какво има. По сгънатите банкноти, които видели, преценяват, че имало около 2000 лева, но не са ги броили. В училището, в което учат, казват, че се гордеят с постъпката им, предаде БНТ.

Денис, Мартин и Дейвид, които са ученици в професионалната гимназия по туризъм, видели портмонето, когато в голямото междучасие излезли да си купят закуска.

Не изпускай тези оферти:

Денис Паскалев: „На прибиране за училище, да се върнем за учебните часове, видяхме портмонето на една от стоянките на такситата, на едно паркомясто“.

Без колебание отишли в Областната дирекция на МВР, недалеч от училището.

Дейвид Георгиев: „Решихме да върнем портмонето, защото се поставихме на негово място… Ние не сме имали никога много и знам какво е да изгубиш…Човекът, може би парите са му трябвали за нещо важно и ги е загубил, щом са били толкова много в портмонето“.

От полицията намерили собственика.

Денис Паскалев: „Човекът иска да ни се отблагодари. Аз му казах – няма нужда. Нищо кой знае какво не сме направили и той ни се отблагодари, нали. Това сме направили“.

В училището разбрали за случилото се, когато от детската педагогическа стая им позвънили с молба да извинят отсъствията на учениците, защото се наложило да се забавят за часа.

Евлогия Манджукова, директор на Професионална гимназия по туризъм „Михалаки Георгиев“: „Постъпката им е изключително доблестна и ние всички много се гордеем с тях, защото това показва първо, че в младите хора има голяма надежда. Все пак не са толкова отрицателни, както обикновено обществото ги възприема“.

Може да им се вярва, че във всяка подобна ситуация ще постъпват така, казва директорът.

Евлогия Манджукова, директор на Професионална гимназия по туризъм „Михалаки Георгиев“: „Разбира се в училище се полагат изключителни усилия, особено техните професии. Те са бъдещи кадри с материална отговорност и знаят много добре какво е отношението към материалните ценности и как човек трябва да се стреми да опазва тези неща“.

В гимназията са убедени, че момчетата, които изучават готварство, в бъдеще ще са и добри професионалисти.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Истина е, видях майката на детето на Кубрат Пулев, тя е най-красивата българка, казвам Ви
Next: От днес започва поредица от 3 дни, които се смятат за вълшебни

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.