Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Деца се спасили от отвличане, спомняйки си за ценен съвет от своята майка
  • Новини

Деца се спасили от отвличане, спомняйки си за ценен съвет от своята майка

Иван Димитров Пешев август 5, 2023
dtyjtgjghjgh.jpg

Всички сме чували популярното родителско предупреждение „Не говорете с непознати“. Но какво да правим в ситуации, когато детето е в реална опасност и има нужда от помощта на непознат – например полицай? Съвременните родители учат децата си на просто правило, което може да ги предпази от отвличане.

Джоди Нортън, майка на четири деца, сподели в своя блог как един простичък урок е спасил двамата й сина. А ето и нейната история от първо лице.

„Преди три дни, когато бях под душа, усетих остра болка в яйчника. Като по чудо имах сили да се облека и да отида с четирите си деца до местното спешно отделение.

В този момент, когато бях почти в безсъзнание от болка, оставих големите си синове – 10-годишния Си Джей и 8-годишния Ти Донг – отвън на една пейка, чакайки нашия съсед, който добродушно предложи да дойде и да ги закара до училище.

Едва когато момчетата ми се прибраха в 15:30, разбрах, че са закъснели твърде много за училище. Погрешно мислех, че съседът ще дойде да ги вземе от дома си, който беше на пет минути, но всъщност синовете ми са чакали в спешното 40 минути. Разказът им за случилото се през това време ме накара да потръпна от ужас и в същото време да бъда безумно горда с тях.

Докато седяли на пейката, към тях се приближили момиче в компанията на двама пънкари и ги попитала дали могат да отидат до тоалетната, където приятелят й се криел от лекарите, и да го убедят да излезе и да отиде да се лекува.

Дори след като Си Джей отговорил с „Не“, те не престанали.

„Моля ви, можете да спасите живота му, ако просто отидете до тоалетната и му кажете, че е в безопасност“, продължило да настоява момичето.

По думите на Си Джей едва след три отказа непознатите се отказали и си тръгнали. Когато съседът най-накрая дошъл за моите момчета, те имали време да видят как четвъртият непознат излязъл от тоалетната и скочил в колата при първите трима, след което отпрашили.

Докато синовете ми ми разказваха тази история, очите ми се разшириха от изумление.

Гневът и шокът се трансформираха в огромна благодарност. Си Джей също така каза, че си спомнил съвета ми, който им е помогнал да избегнат отвличане.

„Мамо, знаех, че са лоши хора, защото ни помолиха да им помогнем. Възрастните не молят децата за помощ.”

„Спрете да казвате на децата си да не говорят с непознати“, пише Пати Фицджералд, която работи като преподавател по безопасност на децата и семеен коуч. „Може би един ден ще трябва да говорят с непознат. По-добре ги научете да разпознават кои непознати са опасни.“

Пати също препоръчва да помолите децата да запомнят едно просто правило, което синовете на Джоди следват: възрастни, които не са заплаха, никога няма да молят децата за помощ, те ще се обърнат към други възрастни.

Изразът „предупреден значи въоръжен“ несъмнено се отнася и за нашите деца. Може да не сме винаги там, за да ги предпазим от неприятности, но можем да им дадем сили и да ги научим на всичко, което трябва да правят в подобни ситуации.

Джоди съобщила за инцидента на полицията, след което те взели записи от камерите за видеонаблюдение на болницата и завели дело.

Тази история още веднъж ни напомня колко е важно да обясните на децата си как да се държат с непознати и да разпознават сред тях онези, които могат да представляват реална заплаха. Един ден това знание може да спаси живота на вашите деца.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Време е България да узнае истината за Тото, Тити, Дебора и Георги, говори Мира Добрева
Next: Тя се омъжила за мъж с напреднал рак, а след 3 седмици се случило истинско чудо

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.