Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Джаро и Куката се завръщат в новия сезон на Под Прикритие, Юлиян Вергов ще има основна роля
  • Новини

Джаро и Куката се завръщат в новия сезон на Под Прикритие, Юлиян Вергов ще има основна роля

Иван Димитров Пешев февруари 6, 2024
sdfvdfkvfbkfgbkfgbfgb.png

Един от най-успешните български сериали – „Под прикритие“ се завръща с шести сезон. Снимките започват през лятото. Очаква се БНТ да излъчи новите епизоди през 2025г.

Освен милионите зрители, които събра у нас, „Под прикритие“ е излъчен на повече от 180 територии по света. Всички епизоди скоро ще бъдат достъпни и на платформата НВО.

„За нас е особена гордост, че след толкова години успяхме да продължим и да развием сериала, който – вярвам – е любим на нашите зрители и всички очакват с нетърпение новия сезон. Безспорно това е най-успешният сериал, продължава да се върти с успех.

За първи път към него проявиха интерес и световни платформи, така че съвсем скоро той ще бъде един от първите български сериали, излъчени по НВО.

Ръководството на БНТ взе решение да продължи с шести сезон именно по тези съображения – вярваме, че е успешен продукт, който може да бъде развиван и надграждан“, заяви генералният директор на БНТ Емил Кошлуков.

С новия сезон зрителите ще се срещнат отново с някои от добре познатите персонажи като Джаро (Михаил Билалов) и Росен Гацов – Куката (Мариян Вълев). Феновете ги очакват и срещи с нови герои и сюжетни линии. Новият сезон ще има нов главен герой – Юлиан Вергов.

Режисьор на продукцията е Димитър Митовски.

„Особено се радвам че успяхме да се съберем с по-голямата част от авторите, които сме започнали заедно да правим това нещо. Радвам се, че продължаваме да го правим заедно.

Освен това, наскоро, след няколкото показни убийства, някои политически лидери споменаха, че мутренските години се завръщат в България. А щом мутренските години се завръщат, значи и „Под прикритие“ трябва да се завърне“, убеден е режисьорът.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дядо Христо, който продава мед и чорапи, ли е най-големият враг на държавата?
Next: Такова чудо на плажа в Бургас през февруари никога не се е случвало

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.