Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Диана Димитрова каза всичко за побоя! Ето кой посочи
  • Новини

Диана Димитрова каза всичко за побоя! Ето кой посочи

Иван Димитров Пешев декември 5, 2022
dasdiasdnasndasd.jpg

Кадър ФБ

Димитрова призна, че е имала и интимна връзка с мъжа, който посочва за свой насилник.

Исках да провокирам други жени да говорят, не исках да стигам до там, но лицето продължава да ме заплашва.

Това каза в предаването „120 минути“ по bTV актрисата Диана Димитрова, която преди дни съобщи във Фейсбук, че е била пребита на снимачната площадка от неин колега преди 5 години, а прокуратурата се самосезира по случая. Актрисата съобщи, че във вторник е получила съобщение по Вайбър от лицето, което после е било изтрито.

Не изпускай тези оферти:

Тя разказа как се е случило всичко: „Вечерта, преди да се случи това, ми се обади по телефона, крещейки в истерия, думите са лоши, но беше свързано с произхода ми, тъй като съм от село от Кайнарджа – „Ще те пребия, ще ти съсипя кариерата, само се появи“.

Дълги години се обвинявах, че проблемът е в мен, когато съм искала да разбера отговор на въпрос защо лицето вечерта ме заплаши и каза: „Ти само се появи на терен и аз ще те пребия“. Исках да разбера защо. Направих грешката да не си слушам интуицията и от едната стая в рамките на 2 минути да последвам лицето в гардеробната“.

„Нашите отношения бяха повече от приятелски, но беше тайна. Никой не иска да бие тъпана, когато започва някаква връзка. Не мисля, че между нас тогава имаше напрежение, нямаше такова. След удара вече имаше. Заплахата дойде няколко дни по-късно, всъщност втората. Тя бе пред колеги от другия екип, с който снимахме. Трябваше да обсъдим позиция на камерата, споделих на режисиора, че ме болят зъбите, а той тогава каза „Продължи да говориш и ще го направя пак“, каза тя.

По думите й не са имали напрежение в отношенията преди това. „В рамките на около 2 минути, последявайки лицето от стаята до гардеробната, искайки да разбера защо, той мина покрай мен – удари ме в стената, вдигна ме, виждах всичко много бавно, свлякох се на пода, съборих закачалки.

Погледнах човека, защото не можех да повярвам, че това е човекът, който уважавам и работя с него. След това той ме изрита с цялата мъжка сила, която имаше, в лицето с мъжка обувка. Това беше стабилен шут в лицето. Блъсна вратата, псувайки ме за произхода ми и поздравявайки моите родители, майка ми. След 15-20 секунди дойдоха трима души и ме намериха в това състояние и беше обявена обедна почивка“, допълни Диана Димитрова. 

Тя съобщи, че дни след насилието и имало и друга заплаха: „Другата заплахата дойде няколко дни по-късно пред колеги, с другия екип, с който снимахме, трябваше да обсъдим позиция на камерата. Споделих на режисьора, че ме болят зъбите, лицето каза: „Продължи да говориш и аз ще го направя пак“.

Имам свидетели, моите прекрасни колеги, допълни актрисата. Тя обясни, че тази седмица е разбрала кои са истинските й приятели и на кого може да разчита. На въпроса защо не си е извадила медицинско тогава, а само си е направила снимки с телефона, Диана Димитрова каза, че е била изманипулирана от друг човек.

 „Бях решила, че отивам да си извадя медицинско, затова направих снимките и ги изпратих на мой приятел, и мислех да му кажа – пали си колата и идвай да ме вземеш, отиваме в болница. Трябваше да изчакам за разговор с друго лице. Това лице ме изманипулира с думите – Какво ще постигнеш. Аз бях една прохождаща актриса, която 2 години ходи на кастинги, не се случваха нещата, но си казвах – Продължавай. Исках да покажа таланта, как мога да го развия, да стана по-добра. Изпитах чувство за вина“, разказа Диана Димитрова.

За отношенията си с човека, който й е посегнал, тя каза: „Не беше лесно, но тези дни до мен достигна поредният слух, че през тези години лицето разказва други истории в актьорската гилдия. 2017 г. се случи побоят, 2018 г. отново се срещнахме на снимачната площадка, лицето ме посрещна с усмивка, здрависахме се, как прекара лятото. Малко по-късно лицето ми се обади –и каза: „Ники иска твоя контакт за среща с едно малко момиче, осиновена е, много те харесва и иска да се видите. Може ли да дам номера ти“. Направихме срещата, отидох в дома на Ники Сотиров, подарих книжка, направихме си снимки. Той днес ми каза много хубава новина, но не е сега моментът“.

„Това лице има…хм, Тодор Колев има една песен „Фалшив герой“, и съм сигурна, че като стигнем докрай, профайлърите ще кажат своята дума. Тази агресия личи. Има много записи на изяви на лицето“, каза тя. „Не контактувам с лицето, не го и следя, той не е в моето полезрение“, обясни Димитрова.
Изведнъж, ни в клин, ни в ръкав, Димитова помоли водещия да каже няколко неща в последната си минутка, които и според водещия явно трябва да са препратката кой всъщност е насилникът й:

„Гледах друга телевизия. Журналистите, водещите живо обсъждаха дядо Коледа или дядо Мраз. Аз съм дете на прехода. Много силно вярвам, в Дядо Коледа, защото дед Мароз идва от друго място“, каза тя.

„Целия юли месец тази година рисувах за изложба, искам да поканя през следващата година, март, хората да дойдат да видят изложабата ми, вече рисувам и с цвят. Това са кодове, предположи водещият. Това са факти“.

На тази и думи Светослав Иванов реагира и завърши предаването: „Да, това явно са кодове“, а Димитрова не отрече.

Димитрова не каза в прав текст името на колегата си, който я е пребил, въпреки че обеща, че ще го стори.

В петък (2 декември) Вергов участва в предаването „На кафе“ по „Нова телевизия“, в което сподели, че не приемал Коледа като всеки друг ден от годината и за него това е специален празник. „От малък до ден днешен чакам Дядо Мраз и да, вярвам в него“, отбеляза актьорът, като не беше питан за коментар по казуса.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Съществуват ли феномени като лоши очи, уроки, магии: Български физик с научно обяснение за всички скептици
Next: Учителят Дънов с тайни пророчества: След 30 години ни очаква нещо голяма промяна

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Арестуваният охранител от НСО Мартин Варадинов пред цяла България: Изпълних дълга си по закон!
  • Пуснаха непоказвано видео от друг ъгъл със Соня Колтуклиева
  • Учителката на Колтуклиева в занаята: Сценката е смешна! Сонче, и ти остаря, смени обувките
  • Проговори гардът, блъснал Соня Колтуклиева: Мартин Виденов призна за заповед отгоре!
  • Натали Трифонова показа с видео как минава един обичаен ден със сина й Арън
  • Такъв пост публикува на страницата си във Фейсбук Евгени Минчев ден след като журналистката Соня Колтуклиева
  • Колтуклиева от болницата: Винаги така съм постъпвала с политиците, искам отговори
  • Военно-окръжният съд в София пусна на свобода 37-годишния офицер от НСО Мартин Варадинов, който бе задържан и обвинен за нанесена средна телесна повреда на журналистката Соня Колтуклиева.
  • Сърцераздирателно! Соня Колтуклиева умряла от притеснение за дъщеря си в САЩ, която била бременна
  • Дани Петканов избухна след освобождаването на убиеца на Милен Цветков

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.