Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Диана Русинова за колчетата, Динко и фалша: Къде е държавата?
  • Новини

Диана Русинова за колчетата, Динко и фалша: Къде е държавата?

Иван Димитров Пешев юли 29, 2023
dwqrqwtbbsb.jpg

Диана Русинова – експерт от Европейския център за транспортни политики, неведнъж
е поставяла наболели проблеми, касаещи безопасността на движението по българските
пътища. Нещо повече – тя директно обвини политиците за високата смъртност по пътищата ни.

 

Предлагаме ви поредния пост на експерта, предизвикан отново от множеството катастрофи
и загубени човешки животи заради нечия несвършена работа:

“Безопасността на движението по пътищата в България е в състояние на тежка катастрофа
с множество загинали и ранени.

Излизаш на пътя, и не знаеш дали ще се прибереш жив или цял. В същото време институциите
блажено спят и гордо се награждават за успехите, които са постигнали в областта
на БДП.

 

Не зная кое точно е повод за гордост – това, че две години ги молих да сложат
колчета по Кресненското дефиле и ме наричаха псевдо експерт, та накрая се наложи
да се отрека от собствената си идея, само и само да стане и да спасим някой друг
човешки живот, или пък това, че камионите на един фалшив герой се движат в нарушение
на правилата три месеца и никой не го е санкционирал, никой дари не е разбрал?

 

Добър въпрос и твърде уместен е това къде е държавата всъщност? Къде е държавата
на АМ Хемус, където години наред не може да се сменят изгнилите знаци преди тунелите
Витиня и Ечемишка, толкова ли не може да проведат една свястна обществена поръчка
и да сложат пътни знаци с променящи се съобщения, отговарящи на нормите и изискванията
и най-вече поне да помагат на хората да се ориентират?

 

Къде е държавата между Стара Загора и Ямбол да потърси отговорност за некачественото
строителство или на Северната Скростна Тангента? Къде е държавата, когато се правят
пешеходни пътеки, които изкарват едва месец?

 

Къде е държавата, когато по пътищата ни се движат неизправни автомобили и опасни
тежкотоварни камиони? Когато чужденците не спазват нито едно правило, защото знаят,
че тук може всичко и никой нищо няма да им направи?

Къде е държавата, когато трябва да купи оборудване и униформи на полицията, спешна
помощ или пожарната?

Аз лично се наслушах на оправдания, наслушах се на лъжи и фалшиви пожелания.
Сега остава най-после някой да се ангажира с проблемите на безопасността и наистина
да направи така, че никой да не умира по пътищата.

 

Излиза, че ако сами не се погрижим за себе си, никой няма да ни обърне внимание,
защото държавата е заета да се награждава за успехите си, да обяснява колко пари
е похарчила и как всъщност проблеми няма, само на нас така ни си струва.

 

Съдбата на давещия се е в неговите собствени ръце. А последствията за близките
на умрелите и загиналите при ПТП си е техен проблем, на държавата те не й пречат.”

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мъжът й я остави след дълги години брак, тя се промени кардинално и го накара да съжалява
Next: Почина най-извесният български актьор след Стефан Данаилов

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.