Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Див екшън в центъра на Бургас: Щура гонка с претъпкана с 8 мигранти кола!
  • Новини

Див екшън в центъра на Бургас: Щура гонка с претъпкана с 8 мигранти кола!

Иван Димитров Пешев септември 20, 2022
dasivaskvakvas.jpg

Див екшън в центъра на Бургас: Щура гонка с претъпкана с 8 мигранти кола!

Това се е случило по централните улици на града

Нова гонка на полиция и жандармерия в Бургас с автомобил, превозвал нелегални мигранти. Това се е случило днес по обед по централните улици на морския град.

В преследването на колата, в която е имало осем мигранти, са се включили три екипа на полицията и два на жандармерията. Колата е била блокирана в затворена улица до пешеходен подлез, където каналджията и превозваните от него чужденци били арестувани.

Не изпускай тези оферти:

Още криминални:

11 години след инцидента в хотелски басейн на „Златни пясъци“, при който загина 13-годишно момиче, от Германия, Окръжният съд във Варна излезе с присъди, съобщи БНТ.

По 6 месеца условно с 3 години изпитателен срок получиха Кирил Ябанджиев и Пламен Кипов. Единият е представител на фирмата, изградила басейна, а другият – на строителния надзор. Разследването на инцидента отне 7 години. Обвинителният акт беше връщан два пъти на прокуратурата заради допуснати процесуални нарушения в досъдебното производство.

13-годишната Сара се удави в басейна на хотел „Берлин голдън бийч“, докато плува. Тя беше засмукана от помпа, която изтегля водата за пречистване. Още тогава стана ясно, че басейнът е работел без разрешение. Присъдите могат да бъдат обжалвани пред Апелативния съд във Варна.

Още крими:

Пет автомобила изгоряха рано тази сутрин на паркинг във варненския квартал “Чайка“. Инцидентът е станал около 3.00 часа, няма пострадали хора.

Огънят първо обхванал една от колите, а след това се разпрострял върху още три. Единият от горящите автомобили се освободил от скорост, тръгнал към жилищния вход и се спрял в друга кола, която също пламнала.

Огнеборците се намесили навреме, за да предотвратят голяма трагедия, защото последната кола пред жилищния вход е имала газова уредба. Полицията работи по случая.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Какво се случва в момента, сирени пронизаха София! Щракват белезници, ето кого удариха
Next: Страшно меле в столицата! Тръшнаха 25 нелегални мигранти край Сточна гара

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.