— Дима, хайде да се разделим. Пет години брак, а аз все още не мога да заченя дете. Защо да се измъчваме взаимно? Не искам чужди деца. Сурогатното майчинство не е за нас. Напразно похарчихме време и пари за инвитро.
— И аз мисля, Лена, че всичко това е безсмислено. Само любовта не стига, за да се изгради семейство.
— Нямам никакви претенции към теб, Дима. Апартаментът остава твой, а аз ще се преместя при майка ми.
Те се разделиха с дълбоко съжаление още същия ден, в който подадоха молба за развод. Тя плака преди и след процедурата, а в очите му се появиха сълзи.
Излизайки от сградата на съда, поеха в противоположни посоки.
Вкъщи Елена разказа на майка си:
— Майката на Дима постоянно му оказваше натиск, твърдейки, че съм безплодна и недостойна за нейния син. Нека сега се радва. Освободих ѝ синчето за дъщерите на приятелките ѝ. Половината вече са омъжени, но на нея все ѝ е малко.
— Дъще, не мисли за тях. Димитър си има глава на раменете. Жалко, че настоя на развод.
— Свекървата ми ме съсипа. Редовно идваше или звънеше, настояваше да оставя „благородния ѝ син“ на мира.
При Елена на гости дойде бившият ѝ съученик Виталий.
— Видях те вчера от прозореца, че пристигна с багаж. Жена ми почина по време на раждането. Откарах близнаците при баба им в селото. На майка ми ѝ трябва трудов стаж, а бабата вече е пенсионерка.
— Виталик, не си дошъл просто така. Казвай какво си намислил.
— На момчетата ми им трябва майка. Скоро трябва да ги запиша на училище, а в селото не става така.
— Търсиш си бавачка? Но аз работя.
— Не, Лена. Бабата ще се премести при нас. Винаги си ми харесвала още от училище, но ти избра онзи твой колега. А аз се ожених за Света без любов.
— А пък аз винаги съм те харесвала, а ти дори не знаеше.
— Лена, какво ще кажеш да се оженим?
— Виталик, ти си такъв прибързан. Дай ми време да помисля.
— Ще подадем заявление и ще имаш два месеца за размисъл.
— Уговори ме. Утре след работа ме вземи от офиса. Ще ти пратя адреса с SMS. Само никаква разточителна сватба.
— Както кажеш.
Виталий си тръгна, а Елена се засмя:
— Мамо, току-що се разведох, а новият жених вече е тук. Да не повярваш!
— Виталик е добър човек, дъще. Жалко за Света. Толкова тежко изкара бременността. Почти през цялото време лежеше в болница, за да не загуби бебетата. Сърцето ѝ беше слабо.
— Е, мамо, на мен бременност със сигурност не ми заплашва.
След няколко седмици на Елена ѝ се обадила бившата свекърва:
— Димочка и Юленька подадоха заявление за брак. Дори не знаех, че е бременна от него. Оказа се, че вече е в трети месец.
— Моите поздравления на вашия син — каза Елена и затвори.
……….Продължението в първия коментар 👇