Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Димитър Бербатов: Българи, алармирам ви, извършва се огромна измама
  • Новини

Димитър Бербатов: Българи, алармирам ви, извършва се огромна измама

Иван Димитров Пешев януари 20, 2024
sdfvsdfgfhhgnbghngh.png

Кандидатът за президент на БФС Димитър Бербатов обяви, че след отказа на Търговския регистър да впише обратно оттеглилия оставаката си след 18 месеца Борислав Михайлов за президент на футболния съюз и предвид реакцията на ФИФА, УЕФА и футболната общественост, „хората от ръководството трябва да върнат извънредния конгрес веднага“.

Бербатов публикува поредната си остра позиция в традиционния си седмичен коментар на важни теми от изминалата седмица в своя сайт.

 

Търговският регистър отказа да впише Борислав Михайлов отново като президент. Това трябва да говори достатъчно на цялата футболна общественост – как определени хора пак нераглементирано се опитаха да извъртят нещата в своя полза! Но в този случай не им мина номерът! Чисто по законов път, както го каза и Търговският регистър в отказа си, подобно нещо няма как да стане!

Другата тема е, че определени хора от Изпълнителния комитет трябва да спрат да внушават собствените си разбирания за това, че Михаил Касабов е вписан неправилно като и. д. президент. Нали лично те обжалваха това решение? На две инстанции съдът каза, че Касабов е легитимно определен да заеме тази позиция. И то до провеждане на Конгрес!!! Както и Търговският регистър потвърди!!!

Да се спре и с внушенията, че УЕФА щяла да наказва България за вмешателство на държавата в БФС. Какво направи държавата? Обяви, че с това ръководство на футболната централа няма да работи. Къде е вмешателството? А и всички помним как Михайлов и други членове на Изпълнителния комитет изрично споделиха публично, че не е имало политическа намеса, всички бяхме свидетели, а ако някой не помни, всички телевизии пазят архиви – онзи ден даже ги даваха! Днес пак превъртаме лентата и изведнъж сега пък имало намеса… Подобно на това с оставките – официално обявиха „всички подадохме оставки“, а после – „не бе, чакай, размислихме, не сме подавали всички… само някои…“

Това е още едно доказателство, че тези хора не знаят какво да правят, че това са празни приказки без никаква стойност. Всеки дърпа към себе си, в зависимост от интереса! С една дума – лъжи, породени от паника и страх, че промяната идва!

Всъщност как държавата да иска да работи с този БФС, когато парите, дадени от нея за футбол, потъват и се изразходват непрозрачно!?

Как завършиха всички разследвания и защо след като уж всичко било наред, БФС се съгласи да връща пари на Министерството на спорта с решение на Изпълнителния комитет?

За това трябва да говорят тези хора, преди да заблуждават, че разследванията не са доказали нищо. Да коментират и защо УЕФА не реагира, ако уж е имало вмешателство на държавата? УЕФА изпрати ли човек да провери тогава за какво става въпрос и какво констатира той? Защо нямаше реакция? И ако обичат, да не си позволяват да заблуждават и да лъжат, че те, видиш ли, били спрели УЕФА да не накаже БФС. Истината е, че, за съжаление, от УЕФА явно са видели накъде отиват нещата и това доведе до изключването на президента от Изпълнителния комитет на УЕФА преди 2 години!

Затова сега УЕФА и ФИФА изпратиха писмо до БФС да попитат на базата на какви правни аргументи се случват всички тези неща с връщането на оставката! Чакаме отговора на БФС с нетърпение. Защото, както видяхме, правни аргументи няма!

Затова хората от ръководството трябва да върнат извънредния конгрес веднага! А не да се чака редовният… Защо? Защото, ако се чака до февруари, това е достатъчно време, за да се направи организация за манипулиран конгрес и за натиск и заплахи върху клубовете как и за кого да гласуват!

Защото ни звънят отбори, че човек от БФС, който отговаря за направление Столични първенства, в които влизат и ДЮШ, е звънял на отборите да им казва да не гласуват за провеждането на конгрес, а ако има такъв – да не гласуват за приемане оставката на Михайлов!?! Човек, който отговаря за детско-юношеския футбол в София област!!!

Представете си само… После чакаме децата ни да имат правилно разбиране за нещата и равен шанс за развитие! Падение!!!

Вече виждам, че доста фенове на клубове изразяват позицията си по време на мачовете от първенството! Продължавайте да искате промяна!!! Но апелирам и към още повече клубове да не се поддават на натиск, заплахи и манипулации, а да изразяват ясно волята си. Искат ли промяна? Скоро ще имат възможност!

Апелирам футболните гилдии и все повече фенове да показват желанието си за тази промяна – дали искат такава, или ще оставят българския футбол в миманса и в ръцете на хората, които за толкова години не направиха нищо съществено!? Огромните пропуснати възможности по програми на УЕФА не доказват ли несъстоятелността и неумението на това ръководство да постигне големи неща, или живуркането от днес за утре е нещо, което ще се толерира и ще ни държи вечно на опашката в европейският футбол!?

А къде съм ходил да търся подкрепа, както каза един „исполин“ на управлението на футбола ни… Къде ли не! Още преди, когато бях активен футболист, когато съм ходил на посещение при клубове, фенове, футболните гилдии, винаги е ставало въпрос за състоянието на футбола ни! Казвали са ми проблемите си, споделяли са и винаги са ме питали какво смятам да направя по въпроса!? Най-вероятно водени от това, което казах в миналото, че искам да помогна на футбола ни, когато му дойде времето! Е, времето е тук.

Ходил съм на срещи в УЕФА. Говорили сме за футбол, питал съм за мнението им за нашия футбол, дискутирали сме…

Покрай фондацията ми в подкрепа на талантливи български деца съм се обръщал към държавни институции – Министерството на младежта и спорта, Министерството на образованието и науката, Министерството на културата, което е нещо съвсем нормално, когато имаш фондация и ти трябва конкретна подкрепа от държавата. Не съм искал финансова помощ, но каквото съм търсил, винаги съм го получавал, независимо кой е управлявал през годините. Защото с работата си сме се доказали, че сме изрядни и може да ни се вярва! (Виждате ли разликата тук?) За което аз и децата ни сме благодарни!

Както се вижда, където и да съм се появявал от гореспоменатите, винаги са ме питали за футбол… За моето мнение – как и кога нещата ще се подобрят! Разговаряли сме, обсъждали сме… Ако всичко това е равно на искане на подкрепа, така да е!

Винаги ще искам тази подкрепа от футболните гилдии в България – клубове, фенове, медии, държавата… Да подкрепят промяната! Защото е време! И защото сегашните ръководители изгубиха доверието на всички ни!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дълга отпуска: ГРАФИК на почивните дни на 1 май, Великден и Гергьовден през 2024 г.
Next: Ники Дойнов става баща на 51

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.