Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Динко Вълев се закани заради обира и убийството в София: Ако трябва 100-200 хил. лв. ще дам, за да
  • Новини

Динко Вълев се закани заради обира и убийството в София: Ако трябва 100-200 хил. лв. ще дам, за да

Иван Димитров Пешев септември 20, 2023
fgdasgfdhfghfgh.png

Динко Вълев застава зад полицая Димитър Петров от столичното 4-о РУ, който е застрелял 18-годишния Светльо Младенов след грабеж. Бизнесменът от Ямбол обяви, че ще поеме всички финансови задължения, за да докаже невинността на редовия служител, съобщава „Флагман“.

„Ако държавата се обърне срещу него, това ще бъде абсолютно падение. Престъпниците нямат никакъв респект към пагона. Трима непознати са нападнали две момичета на пътя, ударили са едно от тях и след заплаха са им отнели раница с лични вещи и пари.

 

Тези момчета са престъпници. Такива лица ни завладяват и започват да ни тъпчат – всички нас – обикновени хора, полицаи, нормални граждани. Служителите на МВР работят в страх, защото не знаят как да реагират и дали някой няма да ги обвини, че са си превишили правомощията“, казва ямболският бизнесмен.

Според него трябва да има промени в законодателството и когато някой се помисли за „по-висок“ от закона и извършва кражби, грабежи и др. престъпления, не трябва да има милост и да понесе отговорността си, без значение на колко години е, за под земята няма ред.

„Аз искам лично да обявя гласност, че ако трябва 100-200 хил. лв. ще дам, за да се докаже, че този полицай е невинен. Всичките разходи по едно евентуално дело, ако държавата се обърне срещу него, аз ще ги поема. Той може да разчита на мен. Ако този Светльо си седеше на г*за и не се правеше на тарикат, щеше да е жив. Не само са нападнали момичетата, а и са ги ограбили.

Момчетата са преследвани от органи на реда и не са се подчинили, направили са опит да избягат. Има стрелба, а бегълците не спират. Никакво подчинение. Една държава няма ли закони, това не е държава. Правилно е постъпил полицаят – това му е работата, да лови престъпниците, да стреля срещу тях. Аз съм зад него“, допълни още Динко Вълев.

За 33-годишния полицай Димитър Петров се знае, че е служител на 4-о РУ в София, с безупречна репутация и отдаден на професията си. Той е командир на отделение.

Припомняме още, че според прессъобщението на МВР малко след 2 часа сутринта в понеделник е получен сигнал, че в района на столичен хотел трима непознати са нападнали две момичета, ударили са едно от тях и след заплаха са им отнели раница с лични вещи и пари.

Около три часа по-късно охранител в столичен бизнес център е подал сигнал за трима маскирани, които прескачат оградата на обекта, носейки някакъв багаж. На място са изпратени полицейски екипи. Тримата мъже са опитали се да се качат в автобус на градския транспорт.

Един от тях е 15-годишно момче, задържано на място. Другите двама са скочили от автобуса и са побегнали пеша. Тогава полицаите са стреляли предупредително, но бегълците не спрели. При следващия изстрел е ранен 18-годишният, който е бил откаран в болница, но по-късно е починал.

Работата по изясняване на всички факти и обстоятелства около случая продължава.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: България чака дълго за тази игра в Стани Богат Билалов е на крака за Васко Гюров
Next: Тя беше невероятна спортистка. Нека почива в мир, дойде като гръм от ясно небе

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.