Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Динко Вълев се закани заради обира и убийството в София: Ако трябва 100-200 хил. лв. ще дам, за да
  • Новини

Динко Вълев се закани заради обира и убийството в София: Ако трябва 100-200 хил. лв. ще дам, за да

Иван Димитров Пешев септември 20, 2023
fgdasgfdhfghfgh.png

Динко Вълев застава зад полицая Димитър Петров от столичното 4-о РУ, който е застрелял 18-годишния Светльо Младенов след грабеж. Бизнесменът от Ямбол обяви, че ще поеме всички финансови задължения, за да докаже невинността на редовия служител, съобщава „Флагман“.

„Ако държавата се обърне срещу него, това ще бъде абсолютно падение. Престъпниците нямат никакъв респект към пагона. Трима непознати са нападнали две момичета на пътя, ударили са едно от тях и след заплаха са им отнели раница с лични вещи и пари.

 

Тези момчета са престъпници. Такива лица ни завладяват и започват да ни тъпчат – всички нас – обикновени хора, полицаи, нормални граждани. Служителите на МВР работят в страх, защото не знаят как да реагират и дали някой няма да ги обвини, че са си превишили правомощията“, казва ямболският бизнесмен.

Според него трябва да има промени в законодателството и когато някой се помисли за „по-висок“ от закона и извършва кражби, грабежи и др. престъпления, не трябва да има милост и да понесе отговорността си, без значение на колко години е, за под земята няма ред.

„Аз искам лично да обявя гласност, че ако трябва 100-200 хил. лв. ще дам, за да се докаже, че този полицай е невинен. Всичките разходи по едно евентуално дело, ако държавата се обърне срещу него, аз ще ги поема. Той може да разчита на мен. Ако този Светльо си седеше на г*за и не се правеше на тарикат, щеше да е жив. Не само са нападнали момичетата, а и са ги ограбили.

Момчетата са преследвани от органи на реда и не са се подчинили, направили са опит да избягат. Има стрелба, а бегълците не спират. Никакво подчинение. Една държава няма ли закони, това не е държава. Правилно е постъпил полицаят – това му е работата, да лови престъпниците, да стреля срещу тях. Аз съм зад него“, допълни още Динко Вълев.

За 33-годишния полицай Димитър Петров се знае, че е служител на 4-о РУ в София, с безупречна репутация и отдаден на професията си. Той е командир на отделение.

Припомняме още, че според прессъобщението на МВР малко след 2 часа сутринта в понеделник е получен сигнал, че в района на столичен хотел трима непознати са нападнали две момичета, ударили са едно от тях и след заплаха са им отнели раница с лични вещи и пари.

Около три часа по-късно охранител в столичен бизнес център е подал сигнал за трима маскирани, които прескачат оградата на обекта, носейки някакъв багаж. На място са изпратени полицейски екипи. Тримата мъже са опитали се да се качат в автобус на градския транспорт.

Един от тях е 15-годишно момче, задържано на място. Другите двама са скочили от автобуса и са побегнали пеша. Тогава полицаите са стреляли предупредително, но бегълците не спрели. При следващия изстрел е ранен 18-годишният, който е бил откаран в болница, но по-късно е починал.

Работата по изясняване на всички факти и обстоятелства около случая продължава.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: България чака дълго за тази игра в Стани Богат Билалов е на крака за Васко Гюров
Next: Тя беше невероятна спортистка. Нека почива в мир, дойде като гръм от ясно небе

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.