Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Динко Вълев ще става кмет?
  • Новини

Динко Вълев ще става кмет?

Иван Димитров Пешев юли 25, 2023
dwqgwqtetsdg.png

Гласи ли се небезизвестният Динко от Ямбол да се впусне в кметската надпревара на предстоящите местни избори през 2023 година?

Всички си задават този въпрос, след като Ловецът на бежанци намекна, че е готов да прави своя партия. Динко е категоричен, че родната политическа класа не може да му стъпи на малкия пръст.

„Никой от тези политици не е преживял това, което аз съм преживял – като бизнес – тръгнал съм с 500 лв. в джоба, като работа, като рискови моменти, като ситуации, като сбивания… И във всяка една ситуация съм намерил изход да изляза – да бъде положителна и за мен, и за отсрещната страна.

Нищо не мога да обещая, както правят политиците – туй ще направя, онуй ще направя. Не, нищо няма да обещая, просто ще се опитам да променя нещата към добро“, отсече Динко във видео, което пусна в своя инстаграм профил.

„Има достатъчно добре подготвени експерти около мен. Няма да влизам сам в морето, без да мога да плувам. Нищо няма да обещавам, само ще се опитам нещата да отидат към по-добро. Чудя се обаче дали няма да ме чака съдбата на Слави Трифонов, който спечели изборите, а на следващите дори не мина 4-процентовата бариера и изобщо не влезе в парламента“, сподели размишленията си Вълев.

Друго притеснение, което гложди Динко, е това дали няма да гласуват за него само приятелите и семейството му.

„Много пъти съм си задавал въпроса, ако създам моя партия, дали някой ще гласува за мен. Като се има предвид, че нито един политик не е преживял това, което аз съм преживял като бизнес, работа, рискови ситуации. Като сбивания. Тръгнал съм с 500 лв. в джоба. Създаването на партия изисква много ресурси“, отчита Вълев.

Един от хората, които подкрепи Динко в идеята за навлизане в политиката, е Валери Божинов. Дали каращият стаж в своя любим „Левски“ бивш футболист ще влезе в бъдеща партия на Ловеца на бежанци, все още не става ясно.

„Моят фаворит и идол е Бойко Борисов. Но през годините съм получавал покани от други политически партии, а не от ГЕРБ“, сподели още Динко пред „България Днес“.

В крайна сметка на въпроса му към негов познат дали да се пробва в политиката, ямболията получава мигновено окуражителен отговор.

Дали ще оправи Динко животът на съгражданите си, а защо не и на цялата държава, тепърва предстои да разберем…

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Силно земетресение удари Турция, хората са силно притеснени
Next: Слави Трифонов с нова песен – Песента на Киро

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.