Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Динко изненада Районния съд: Ще предложа работа и подслон на просяка. Не е редно да лъже
  • Новини

Динко изненада Районния съд: Ще предложа работа и подслон на просяка. Не е редно да лъже

Иван Димитров Пешев август 7, 2023
fasdfsdfse.png

Ямболският бизнесмен Динко Вълев разкри днес пред Районния съд в Несебър каква е заплатата му.

Ако се вярва на думите му, той получавал официално с платени данъци по 45 хиляди лева на месец. Голяма заплата прибирала и майката на двете му деца, с която живеят на семейни начала и управляват двете му фирми за търговия с цветни метали и пътна помощ.

Динко действително има солиден бизнес, инвестирал е милиони в техника, на която цяла Южна България разчита при тежки катастрофи.

Той винаги е парадирал с богатството си, но до този момент не бе публично известно състоянието му.

Причината Динко да говори за доходите си бе мярката за неотклонение в Районния съд на Несебър, където ямболският бизнесмен влезе окован с белезници заради обвинението, че е извършил хулигански действия и принуда над мним просяк в Равда.

По двете обвинения го грозят до 6 години затвор. Прокуратурата настоя Динко да остане в ареста, за да не пречи на разследването.

Според държавното обвинение, той можел да окаже въздействие на пострадалия – просяк с фамилия Ценов. Тепърва предстояло да се правят разпит и очна ставка между двамата, изтъкнаха от държавното обвинение. Динко настоя да излезе навън, защото по думите му, ако е в ареста, бизнесът му ще се разпадне.

В момента той имал складирани около 500 тона алуминий за 1,5 млн. лв. в склада си край Ямбол, страхува се, че могат да бъдат откраднати, ако той не е навън.

Динко изтъкна, че е готов да се извини лично на просяка и призна, че си изпуснал нервите, тъй като имал засилено чувство за справедливост и не смятал, че е редно този човек да лъже, че е инвалид и да проси от стари хора. Нещо повече, Динко каза, че е готов да му осигури подслон и работа – в неговата фирма като пазач, предава Флагман.

В края на обясненията си пред Районния съд в Несебър Динко разказа, че снощи, докато спял на нара в ареста, го налазила хлебарка по гърдите. Той се изплашил, подскочил и паднал от леглото на втория етаж, при което получил наранявания.

Динко има съмнения, че е счупил или натъртил част от старите си травми, които получи преди 10 месеца. Днес в Спешна помощ настояли да го закарат в болницата за допълнителен преглед, но той отказал, тъй като бил мъж на честта и не искал да излезе, че се страхува от правосъдието.

Адвокатът му Виктор Паскалев остана изненадан от квалификацията на обвинението. Той визираше по-тежкото такова – по чл. 143, ал. 1 от Наказателния кодекс – за принуда. В случая принудата е вдигането на просяка „без крака“ на крака и това, че в клипа го накара да се извини на случайни клиенти и охраната на хипермаркета. „За този подход всяка детска учителка може да бъде подведена под наказателна отговорност“, изтъкна несебърският адвокат Виктор Паскалев.

Съдът ще определи каква мярка ще наложи на Динко Вълев в 18 часа.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: На дъното на 124-метрова фуния в океана откриха нещо, което разтревожи учените
Next: Млад мъж потъна на плаж във Варна, издирват го

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.