Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Динко пред съда: Уважавам бедните хора, но не търпя някой да ме прави на шматка. Имам чест
  • Новини

Динко пред съда: Уважавам бедните хора, но не търпя някой да ме прави на шматка. Имам чест

Иван Димитров Пешев август 14, 2023
hdghfdghrtrtrr.png

Окръжният съд в Бургас потвърди мярката за неотклонение на Динко Вълев, който бе пуснат на свобода с парична гаранция от 5 хил.лева.

Босът на желязото от Ямбол, бе арестуван преди 8 дни заради реакцията му срещу мним просяк пред супермаркет в Равда. Динко разобличи уж сакатия мъж, но прояви ненужна агресия заради, което бе задържан.

Точно преди седмица Районният съд в Несебър го освободи под гаранция.

Покрай този случай се вдигна сериозен медиен шум и полицията разби бандата с просяци. Оказа се, че криминално проявеният бургазлия Бяндо Милев е работил с двама несретници, които му отчитали парите от просия – по 50 % от изработеното.

Просяците изработвали по 300 лева на ден, сочат техните признания от досъдебното производство. Те вече са дали показания, включително и пред съдия, предава Флагман.

„Уважавам бедните хора, уважавам просяците, но не търпя някой да ме прави на шматка, защото имам чест. Всеки си има чест“, лаконичен бе Динко Вълев.

Заседанието на Окръжния съд в Бургас този следобед премина бързо, без прилагане на нови доказателства. Прокуратурата изтъкна, че е обжалвала определението на Районния съд, защото счита, че Динко можел да се укрие или въздейства на основния свидетел.

Но защитата от своя страна изтъкна, че Вълев е с чисто съдебно минало, трудов договор и успешен бизнес – т.е. няма никакъв интерес да се крие от правосъдието и е готов да понесе отговорност за действията си. Адвокатът му Виктор Паскалев имаше забележки единствено по правната квалификация на обвинението, която според него е твърде тежка.

Динко си поиска мобилния телефон, който е приложен като веществено доказателство по разследването. Той изтъкна, че не може да работи без смартфона си, но от прокуратурата отбелязаха, че ще му го върнат, когато предостави паролата, за да могат да изследват съдържанието.

Съдът даде санкция да се вземат само доказателствата, които са свързани с това производство, без друга информация, която не е свързана с разследването.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ужасяващо зрелище: Вулканът Етна отново изригна
Next: Кореспондентът на bTV Десислава Минчева разказва за критична ситуация в София

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.