Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Динко след инцидента: Ако нямах пари, може би нямаше да съм жив
  • Новини

Динко след инцидента: Ако нямах пари, може би нямаше да съм жив

Иван Димитров Пешев октомври 10, 2022
dinogasigask.jpg

“Ако нямах пари, може би нямаше да съм жив. Това е тъжната истина. Ако на мое място беше един обикновен възрастен човек със 150 лв. пенсия например или млад човек с 500 лв. заплата, щяха да го отпишат още във Варна!”

Това заяви ексклузивно пред “България Днес” Динко Вълев, известен като Ловеца на мигранти. В началото на септември т.г. ямболският бизнесмен преживя зловещ инцидент край Девня

. 35-годишният мъж пострада, след като 150-килограмова стрела на кран, опитващ се да репатрира обърната цистерна, се чупи и буквално пада върху него. “България Днес” се свърза лично с него, за да сподели от първо лице подробности за здравето си.

“С Божията воля и с добрите доктори вече се чувствам добре. Изписаха ме от болницата и съм си в офиса, за да работя. Много хора ме подкрепиха, но и много завист се изля върху мен.

Не изпускай тези оферти:

Тези, които нямат, винаги остават нещастни и злобни. След инцидента животът ми се преобърна. Ставам друг човек. Ще бъда много по-внимателен и много по-добър”, категоричен е ямболията.

Вълев е повикан по спешност в Девня, за да помогне с тежката си механизирана техника, но сам едва не губи живота си. След инцидента той е откаран на момента във варненската болница “Света Анна”. Там лекарите установяват, че Динко е със счупени прешлени, таз, ръка и множество други наранявания.

Заради тежкото му състояние нито един от лекарите не се ангажира, че може да помогне на пострадалия. Препоръчват му да потърси помощ в София.

Така Динко плаща на хеликоптер, за да го транспортира до “Пирогов” в столицата, където е поверен в ръцете на изключителен професионалист – проф. д-р Диян Енчев, началник на Четвърта травматологична клиника към болницата за спешно лечение.

В началото съществува голяма опасност той да остане инвалид до живот. След няколко операции Динко отново е на крака и продължава да се занимава с всекидневните си задачи.

„Това, че ще ставам инвалид са пълни глупости. Здрав съм, прав съм! Ако беше някой друг човек на мое място – да беше заминал, но аз силен човек и ще се справя“. По този начин Динко Вълев от Ямбол опроверга твърденията, че е на път да се инвалидизира.

Таблоидът в-к- „Уикенд“ разпространи информация, позовавайки се на собственик източник от „Пирогов“, че Динко е зле и опасността да се инвалидизира е много сериозна.

Самият той обаче отрече тази новина с пускането на лайф от болницата – гол до кръста със специална шина на таза. Динко изглеждаше учудващо добре след това, което е претърпял, дори се похвали, че си е оформил брадата, пише Флагман.бг.

Динко Вълев от Ямбол, куцукайки, се метна на АТВ и отправи интересно послание към душманите си. Преди няколко часа той публикува в профила си в Инстаграм интересно видео, с което искаше да покаже, че възстановяването му върви много добре.

От кадрите става ясно, че все още трудно се придвижва, но предвид това, което е преживял, е цяло чудо, че изобщо може да ходи.

Кръвта на ямболският бизнесмен обаче ври и той не може да стои спокоен.

„Всяко нещо, което не може да ме убие, ме прави още по-силен. На всички душмани искам да кажа – да ми ядат големия х*y“, каза в типичния си стил Динко.

Припомняме, че той пострада много тежко при репатрирането на обърнат тир край Девня.

Стрелата на крак буквално го натроши, наложи се да бъде приет по спешност в МБАЛ „Света Анна“ във Варна, а след това транспортиран с медицински хеликоптер до УМБАЛСМ „Пирогов”, където бяха извършени няколко много тежки операции.

Мнозина считаха, че Динко никога няма да може да проходи, а други директно го отписаха. “ Ако беше някой друг човек на мое място – да беше заминал, но аз силен човек и ще се справя“, каза още тогава Динко.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кечистката Сара Лий почина внезапно на 30-годишна възраст
Next: МВР мобилизира наличния си състав: В София ври!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.