Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Динко с тъжни думи след първата операция! Не знам как ще оцелея!
  • Новини

Динко с тъжни думи след първата операция! Не знам как ще оцелея!

Иван Димитров Пешев септември 10, 2022
didausnaksn.png

Кадър Булфото

Тревожно е състоянието на Динко Вълев от Ямбол.

Както „Петел“ първи писа, той пострада тежко при операция за изваждане на обърната цистерна до Девня.

Динко е с множество счупвания по цялото тяло.

Не изпускай тези оферти:

„Не знам как ще оцелея!“ Това казал Динко на свой близък приятел. Той губил много кръв. Всичко го боляло, разкрива авер на Динко Вълев пред „България Днес“.
Ловеца на бежанци се намира в „Пирогов“, където се възстановява след тежък инцидент. Преди дни светилото в ортопедичната травматология проф. д-р Диян Енчев оперира по спешност Динко, предаде Хот Арена.

Бившият Брадър се размина на косъм от смъртта докато изважда обърната цистерна край Девня, тежката техника се стоварва върху ямболията. Динко е със счупени прешлени, таз, ръка и други наранявания. Вече му е направена една операция. Предстоят му още няколко, както и дълъг курс на рехабилитация.

Въпреки тежкото състояние лекарите били оптимисти за възстановяване на Вълев.
Приятели на бизнесмена са категорични, че той е мъжко момче и ще превъзмогне всяка болка.

„Ако беше някой друг, нямаше да издържи, но Динко е боец! И за нещастие на неговите врагове, които му желаят най-лошото, скоро той отново ще стъпи на крака“, споделят близки на Динко.

Цялата история:

Динко, ловецът на бежанци, претърпя ужасен инцидент в началото на седмицата. Ямболският бизнесмен се размина на косъм от смъртта край Девня, докато издърпва обърната цистерна. Динко е затиснат от техниката, която тежи стотици килограми. В резултат на инцидента Ловецът на бежанци е с няколко счупени прешлена, таз, ръка и още куп наранявания.

С много трудности Динко е освободен от капана, в който попада. Веднага ямболският бизнесмен е закаран в болница във Варна. Лекарите там признават, че не могат да извършат сложните операции, от които Динко се нуждае. Затова му предлагат да бъде преместен в „Пирогов“. Динко е транспортиран до София с частен хеликоптер за негова сметка.

След като се запознава със ситуацията, д-р Диян Енчев се съгласява да направи операцията. Професорът е един от най-добрите специалисти в ортопедичната травматология. Той е оперирал куп популярни личности у нас и ги е спасил от тежките наранявания.

Интервенцията на прешлените на Ловеца на бежанци е продължила няколко часа, разкри самият Динко пред „България Днес“.

„Операцията вече мина. По-добре съм. Упойката още ме държи“, каза Динко пред вестника от болничното легло.

Възстановяването на ямболския бизнесмен ще продължи месеци. Предстои да му бъдат направени още няколко операции. Динко трябва да премине и през редица курсове по рехабилитация.

Въпреки многото травми, които получава, бившият брадър е сигурен, че ще се възстанови напълно. Той е получил уверение от лекарите, че най-вероятно след време ще се върне към стария си начин на живот.

„Ще се оправя“, категорично заяви Динко.

Плътно до него в лечебното заведение е неговата половинка. Именно тя вдига телефона на Ловеца на бежанци и му помага с всички други негови нужди.

Това не е първият път, в който Ловецът на бежанци се разминава на косъм от смъртта.

Преди няколко години бившият брадър се потроши при зловеща катастрофа с АТВ. Ямболията шпори бъгито с повече от 100 км в час. В един момент губи контрол над возилото и пада. Удря се лошо, но остава невредим. Отървава се с леки наранявания и навяхвания.

„Жив и здрав съм. Това е най-важното“, каза тогава Динко.

Ловеца на бежанци се размина с най-лошото и на пътя. Огромен камион забърсва скъпарската кола на Динко на пътя между Ямбол и Сливен.

Камионът му пресича пътя, а бизнесменът едва успява да предотврати сблъсъка от зловещия удар. Динко отново като котка се разминава без много сериозни травми. Откаран е в болница в стабилно състояние, като единствено има лек проблем с дишането след сблъсъка.

Сегашната ситуация е много по-сериозна и Ловецът на бежанци ще трябва да се лекува по-дълго.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето какво ще се случи с парите и живота на българина след историческото вдигане на лихвите от ЕЦБ
Next: 22 бабини поверия за много пари и тяхното привличане, събрани от различните краища на света

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.