Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Динко с тъжни думи след първата операция! Не знам как ще оцелея!
  • Новини

Динко с тъжни думи след първата операция! Не знам как ще оцелея!

Иван Димитров Пешев септември 10, 2022
didausnaksn.png

Кадър Булфото

Тревожно е състоянието на Динко Вълев от Ямбол.

Както „Петел“ първи писа, той пострада тежко при операция за изваждане на обърната цистерна до Девня.

Динко е с множество счупвания по цялото тяло.

Не изпускай тези оферти:

„Не знам как ще оцелея!“ Това казал Динко на свой близък приятел. Той губил много кръв. Всичко го боляло, разкрива авер на Динко Вълев пред „България Днес“.
Ловеца на бежанци се намира в „Пирогов“, където се възстановява след тежък инцидент. Преди дни светилото в ортопедичната травматология проф. д-р Диян Енчев оперира по спешност Динко, предаде Хот Арена.

Бившият Брадър се размина на косъм от смъртта докато изважда обърната цистерна край Девня, тежката техника се стоварва върху ямболията. Динко е със счупени прешлени, таз, ръка и други наранявания. Вече му е направена една операция. Предстоят му още няколко, както и дълъг курс на рехабилитация.

Въпреки тежкото състояние лекарите били оптимисти за възстановяване на Вълев.
Приятели на бизнесмена са категорични, че той е мъжко момче и ще превъзмогне всяка болка.

„Ако беше някой друг, нямаше да издържи, но Динко е боец! И за нещастие на неговите врагове, които му желаят най-лошото, скоро той отново ще стъпи на крака“, споделят близки на Динко.

Цялата история:

Динко, ловецът на бежанци, претърпя ужасен инцидент в началото на седмицата. Ямболският бизнесмен се размина на косъм от смъртта край Девня, докато издърпва обърната цистерна. Динко е затиснат от техниката, която тежи стотици килограми. В резултат на инцидента Ловецът на бежанци е с няколко счупени прешлена, таз, ръка и още куп наранявания.

С много трудности Динко е освободен от капана, в който попада. Веднага ямболският бизнесмен е закаран в болница във Варна. Лекарите там признават, че не могат да извършат сложните операции, от които Динко се нуждае. Затова му предлагат да бъде преместен в „Пирогов“. Динко е транспортиран до София с частен хеликоптер за негова сметка.

След като се запознава със ситуацията, д-р Диян Енчев се съгласява да направи операцията. Професорът е един от най-добрите специалисти в ортопедичната травматология. Той е оперирал куп популярни личности у нас и ги е спасил от тежките наранявания.

Интервенцията на прешлените на Ловеца на бежанци е продължила няколко часа, разкри самият Динко пред „България Днес“.

„Операцията вече мина. По-добре съм. Упойката още ме държи“, каза Динко пред вестника от болничното легло.

Възстановяването на ямболския бизнесмен ще продължи месеци. Предстои да му бъдат направени още няколко операции. Динко трябва да премине и през редица курсове по рехабилитация.

Въпреки многото травми, които получава, бившият брадър е сигурен, че ще се възстанови напълно. Той е получил уверение от лекарите, че най-вероятно след време ще се върне към стария си начин на живот.

„Ще се оправя“, категорично заяви Динко.

Плътно до него в лечебното заведение е неговата половинка. Именно тя вдига телефона на Ловеца на бежанци и му помага с всички други негови нужди.

Това не е първият път, в който Ловецът на бежанци се разминава на косъм от смъртта.

Преди няколко години бившият брадър се потроши при зловеща катастрофа с АТВ. Ямболията шпори бъгито с повече от 100 км в час. В един момент губи контрол над возилото и пада. Удря се лошо, но остава невредим. Отървава се с леки наранявания и навяхвания.

„Жив и здрав съм. Това е най-важното“, каза тогава Динко.

Ловеца на бежанци се размина с най-лошото и на пътя. Огромен камион забърсва скъпарската кола на Динко на пътя между Ямбол и Сливен.

Камионът му пресича пътя, а бизнесменът едва успява да предотврати сблъсъка от зловещия удар. Динко отново като котка се разминава без много сериозни травми. Откаран е в болница в стабилно състояние, като единствено има лек проблем с дишането след сблъсъка.

Сегашната ситуация е много по-сериозна и Ловецът на бежанци ще трябва да се лекува по-дълго.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето какво ще се случи с парите и живота на българина след историческото вдигане на лихвите от ЕЦБ
Next: 22 бабини поверия за много пари и тяхното привличане, събрани от различните краища на света

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.