Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Директно от болницата, ето какво е състоянието на Филип Буков
  • Новини

Директно от болницата, ето какво е състоянието на Филип Буков

Иван Димитров Пешев август 16, 2023
bubsdkbsdkkwqwq.jpg

Филип Буков отново има проблеми.

Той е в болница.

За щастие не е нещо много сериозно, но феновете му пак изтръпнаха, както и когато припадна в „Сървайвър“

„Всяка година по същото време. ????
Миналия август с глезен, а този път се разминах със счупен пръст и нос. Догодина повече. ????
Заведох дамата на море, тя настина, а аз се потроших с кайтсърфа! Това е мъжка организация. ????

Важна информация!

Представления мога да си играя, не се притеснявайте!“, каза хубавецът.

 

Заваляха коментари:

Голямо си магаре Фил как така по едно и също време все на теб се случва

Пак ли ти ?

Оздравявай бързо, момче

Много ще боли, но знам че си силен

И се пази повече !

Направете или си намерете тънка летвичка, напишете върху нея „карък“ и я счупете. Така и каръкът ще се счупи! Това работи! Бързо възстановяване на вас и дамата!

Такъв карък ли си!? Давай го по спокойно! Ще те зареже дамата!!! бързо възстановяване!

За пръв път виждам толкова усмихнат човек със счупен пръст и нос в болница + цяла фотосесия , та даже и диска

С тази усмивка изглеждаш добре. Бързо възстановяване, другия път повече се пази!

Тц, Тц, Тц….стига бре човече Спирай малко….за почивка де, Хайде скорошно оздравяване!

 

“Развали се християнското семейство.

Аз не виждам християнски ценности.

Най-голямото лицемерие е с ходенето по тези храмове – българинът се сеща само по празници”.

Тази тежка присъда за обществото ни даде актьорът Филип Буков по bTV в неделя сутринта.

Той говори по темата за Дебора и Георги от Стара Загора.

Красавецът, по който въздишат много жени, показа, че освен с забележителната си външност, се отличава и остра мисъл по най-болезнените теми.

 

В предаването бе показана и негова снимка от преди години, когато е бил с дълга коса.

 

“Кога българският мъж се обръща към жена си и към църквата?

Ами като го налегнат проблемите.

Един мъж, като му върви работата, той не се прибира вкъщи, колкото и тъпо да звучи.

Българинът ходи по храмовете само като го закъса много със здравето”, това коментира актьорът.

Припомняме, че Буков преживя ужасен срив в собственото си здраве, след като глада в последния сезон на “Сървайвър” доведе до отключване на проблем със сърцето му.

Той припадна няколко пъти по време на предаването и беше изваден от шоуто по лекарско нареждане.

 

Буков направи остър коментар за ревността и отмъщенията на мъже срещу жени, за които говори цяла България.

“Аз, ако ударя жена, няма да мисля, че ще ме арестуват. Щото то е ясно, че ще ме пуснат на другия ден.

Аз ще мисля, колко ще я е срам баба ми от мен.

За мен баба ми е била институция вкъщи, както и майка ми”, обясни искрено Филип.

 

Актьорът не пожали и българския парламент, като няколко пъти каза, че “онези 240” няма да свършат нищо, ако обществото не ги застави. За него българските политици показват само това, че всеки и всичко може да се корумпира.

Continue Reading

Previous: Жената, разстреляна с Алексей Петров, издала кой го е направил
Next: Изчезналият млад мъж от Пловдив е оставил бележка на съквартиранта си

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.