Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Директно от болницата, ето какво е състоянието на Филип Буков
  • Новини

Директно от болницата, ето какво е състоянието на Филип Буков

Иван Димитров Пешев август 16, 2023
bubsdkbsdkkwqwq.jpg

Филип Буков отново има проблеми.

Той е в болница.

За щастие не е нещо много сериозно, но феновете му пак изтръпнаха, както и когато припадна в „Сървайвър“

„Всяка година по същото време. ????
Миналия август с глезен, а този път се разминах със счупен пръст и нос. Догодина повече. ????
Заведох дамата на море, тя настина, а аз се потроших с кайтсърфа! Това е мъжка организация. ????

Важна информация!

Представления мога да си играя, не се притеснявайте!“, каза хубавецът.

 

Заваляха коментари:

Голямо си магаре Фил как така по едно и също време все на теб се случва

Пак ли ти ?

Оздравявай бързо, момче

Много ще боли, но знам че си силен

И се пази повече !

Направете или си намерете тънка летвичка, напишете върху нея „карък“ и я счупете. Така и каръкът ще се счупи! Това работи! Бързо възстановяване на вас и дамата!

Такъв карък ли си!? Давай го по спокойно! Ще те зареже дамата!!! бързо възстановяване!

За пръв път виждам толкова усмихнат човек със счупен пръст и нос в болница + цяла фотосесия , та даже и диска

С тази усмивка изглеждаш добре. Бързо възстановяване, другия път повече се пази!

Тц, Тц, Тц….стига бре човече Спирай малко….за почивка де, Хайде скорошно оздравяване!

 

“Развали се християнското семейство.

Аз не виждам християнски ценности.

Най-голямото лицемерие е с ходенето по тези храмове – българинът се сеща само по празници”.

Тази тежка присъда за обществото ни даде актьорът Филип Буков по bTV в неделя сутринта.

Той говори по темата за Дебора и Георги от Стара Загора.

Красавецът, по който въздишат много жени, показа, че освен с забележителната си външност, се отличава и остра мисъл по най-болезнените теми.

 

В предаването бе показана и негова снимка от преди години, когато е бил с дълга коса.

 

“Кога българският мъж се обръща към жена си и към църквата?

Ами като го налегнат проблемите.

Един мъж, като му върви работата, той не се прибира вкъщи, колкото и тъпо да звучи.

Българинът ходи по храмовете само като го закъса много със здравето”, това коментира актьорът.

Припомняме, че Буков преживя ужасен срив в собственото си здраве, след като глада в последния сезон на “Сървайвър” доведе до отключване на проблем със сърцето му.

Той припадна няколко пъти по време на предаването и беше изваден от шоуто по лекарско нареждане.

 

Буков направи остър коментар за ревността и отмъщенията на мъже срещу жени, за които говори цяла България.

“Аз, ако ударя жена, няма да мисля, че ще ме арестуват. Щото то е ясно, че ще ме пуснат на другия ден.

Аз ще мисля, колко ще я е срам баба ми от мен.

За мен баба ми е била институция вкъщи, както и майка ми”, обясни искрено Филип.

 

Актьорът не пожали и българския парламент, като няколко пъти каза, че “онези 240” няма да свършат нищо, ако обществото не ги застави. За него българските политици показват само това, че всеки и всичко може да се корумпира.

Continue Reading

Previous: Жената, разстреляна с Алексей Петров, издала кой го е направил
Next: Изчезналият млад мъж от Пловдив е оставил бележка на съквартиранта си

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.