Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Директори на болници с 40 000 лева месечна заплата и още интересна информация
  • Новини

Директори на болници с 40 000 лева месечна заплата и още интересна информация

Иван Димитров Пешев август 30, 2023
dwqrasdfsdfsdgsd.png

Директорите на две държавни и една общинска болница са получавали месечен доход от над 40 000 лева през 2022 година. Такова е заключението, което се извлича от декларациите, предоставени от тях към Комисията за противодействие на корупцията. Този факт насочва вниманието към необходимостта от ревизия на методиката, по която се определят възнагражденията в сферата на здравеопазването.

Анализирайки предоставените декларации за доходите, става очевидно, че съществува значително неравенство в размера на заплатите между административното ръководство и медицинския персонал.

Седем директора на държавни и общински болници са с годишни доходи, вариращи между 300 000 и 800 000 лева. Тези суми включват различни източници на приходи, като клинични изпитвания, хонорари от фармацевтични компании, индивидуални предприемачески дейности и консултации.

От друга страна, осем директора се задоволяват с годишни доходи между 150 000 и почти 300 000 лева само от основната заплата и бонусите към нея. Важно е да се подчертае, че тези суми следва да бъдат обложени на данъчна основа, което означава, че реалният чист доход може да бъде по-нисък.

Събитията разкриват и значителни различия в заплатите на директорите на различни болници. Например, директорът на МБАЛ Карнобат получава над 214 000 лева годишно само от заплатата и допълнителните доходи, докато директорът на „Пирогов“ получава 65 000 лева.

Този дисбаланс във възнагражденията се отразява върху заплатите на медицинския персонал. Само 16% от държавните и общински болници са успели да въведат минималните заплати за лекарите и сестрите, установени в размер около 2000 лева за лекар и под 1500 лева за сестра. В 84% от болниците заплатите на медиците са по-ниски от тези минимални нива.

Ситуацията става още по-забележителна, когато се обърне внимание на тези болнични заведения, в които директорите получават годишни доходи и добавки в размер над 100 000 лева. Такива заведения са 34, като общият брой на болниците с доходи над 100 000 лева за 2022 година, включително от различни договори и стопански дейности, достига 77.

Според законодателството, директорските възнаграждения са свързани с разнообразни критерии като клас, ДМС (Допълнително медицинско осигуряване), учебна и частна дейност, както и клинични изпитвания. Въпросът за възможната промяна в методиката се издига, като се обмисля частична реформа само за държавните болници.

Обаче, дори и при възможна промяна в системата, е малко вероятно неравенството във възнагражденията между административните ръководители и медицинския персонал да се намали значително. Това се дължи на факта, че преразглеждането ще засегне предимно основната заплата, без да обхваща напълно другите източници на доходи.

Интересното е, че докато се управляват публични институции, някои директори развиват собствени частни медицински практики. Този факт, заедно със загрижеността за качеството на медицинската грижа, подчертава, че пациентите, които трябва да плащат за допълнителни услуги, са тези, които страдат най-много, пишат от пловдив24.бг.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сериозни промени: Диана Любенова аут от Би Ти Ви, понижиха Петя Дикова
Next: Д-р Ненков: Няма логика водещ лекар в болница да взима 2200 лв., а директорът – 25 000 лв.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.