Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Директорка на училище: Тъжната новина ни порази мълниеносно
  • Новини

Директорка на училище: Тъжната новина ни порази мълниеносно

Иван Димитров Пешев ноември 20, 2023
sdfgskhkdfkhgfkhg.png

„Днес се разделяме с големия композитор и музикант Андрей Дреников! Поклон!

Тъжната новина порази мълниеносно Основно училище „Драган Манчов“ в Пловдив“.

 

Това съобщи Десислава Стаменова, директор на школото. И добави:

„Ученици и учители познавахме отблизо композитора. Бяхме отправили молба към
него да напише музика за химн на нашето училище „Драган Манчов“. И той бързо се
отзова. Сътвори прекрасна музика. Дойде и с широката си усмивка ни озари.

 

Беше земен, беше слънчев, беше песенен. Пееше заедно с децата не само като професионалист
от голяма класа, не само като музикант и шоумен, а искрено и отдадено като едно
от тях. Зарази ни със сърдечността си и завинаги ни завладя с топлите си очи.

 

Широката му усмивка сякаш завинаги се запечата с музиката му в барелефа на нашия
патрон Драган Манчов.

Химнът, който Андрей Дреников написа за нас, звучи на всеки
15. септември, когато сърцето на родител, ученик и учител бият в едно. Химнът
звучи, когато награждаваме заслужили ученици.

Музиката на Андрей ни прави горди,
че сме следовници на великия възрожденец Драган Манчов. Химнът ни започва с прелестни
тромпети и ни понася в дебрите на Възраждането…

 

Години наред. Някак логично и Андрей се нарежда като възрожденец до Манчов с
голямото си сърце, завиден талант и завладяващата си всеотдайност. Композиторът
обичаше Пловдив.

 

Днес скърбят за него и небето, и Марица, и тепетата. Неведнъж
те бяха огласяни от неговите песни, изпълнявани от детските хорове и вокални групи.
Композиторът говореше с особена любов за града ни.

 

Не само защото е работил в
Пловдивска филхармония. Андрей от сърце обичаше децата и твореше за тях. Кой не
пее „Балонче хвърковато“?

 

Пътувай към светлината, приятелю! Радвай небесните простори с вълшебството на
музиката си. Поклон!“

Учители и ученици от Основно училище „Драган Манчов“, град Пловдив

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Зрителите на Игри на волята обявиха война на продуцентите, изобличиха нещо странно
Next: Цяла България се моли за тях: Ето кои са отвлечените българи Любомир и Данаил

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.