Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дисциплинарно: Симона Полицайката изхвърча от МВР
  • Новини

Дисциплинарно: Симона Полицайката изхвърча от МВР

Иван Димитров Пешев септември 4, 2022
dsciascpasclas.png

Голямо наказание се чака в МВР във връзка с катастрофата на столичния булевард „Черни връх”, където дрогираният Георги Семерджиев, прегази с джипа си две млади жени.

В системата на МВР ще излети или полицайката Симона Радева, която помогна на Семерджиев да се укрие или нейният приятел, оказал се първи на мястото на тежкия инцидент.

„Има две дисциплинарни проверки, които са удължени. Изиска се да приключат преди сроковете. Мотивът е да се изчакат материали от прокуратурата. Едната касае Симона Радева, другата – неин колега. Имам съмнение, че са подпомогнали Семерджиев”, това заяви вътрешният министър Иван Демерджиев пред NOVA.

Според информацията, с която министърът разполага, и двете проверки ще приключат на 12 септември.

Не изпускай тези оферти:

„Не искам да изпадам в подробности, защото са предмет на проверка, но ще бъдат оповестени дисциплинарните мерки. Очаква се да бъде наложено дисциплинарно уволнение поне за едното от двете лица”, разкри Демерджиев.

Още криминални:

Български гражданин, който се препитавал като сезонен работник, е загиналият при катастрофата с претъпкано с бежанци БМВ e46 320D с българска регистрация в Унгария, пише „Телеграф“. Сънародникът ни най-вероятно е заспал, докато се движил с изключително висока скорост към границата с Австрия, предполагат разследващите инцидента.

Колата, управлявана от българина, падна от мост над река Репче, близо до малкия град Капошвар на 1 септември около 7.40 часа.

Инцидентът е станал буквално в покрайнините на Капошвар, на главен път № 8529 на 10-километров прав участък, който позволява развиването на високи скорости и често се стига до пътнотранспортни произшествия, съобщават местните медии. Баварецът се е преобърнал няколко пъти, след което е потънал в тинята край коритото на реката. Нашенецът, който е шофирал, както и трима мигранти – двама тунизийци и един сириец, са загинали на място.

Други осем човека, които са се возили в багажника, са оцелели. Всичките са мъже. Един е бил изпаднал в клинична смърт, но отзовалите се бързо лекари са успели да го съживят и е откаран по спешност с медицински хеликоптер. Останалите ранени са транспортирани до най-близките болници в Шопрон и Гьор.

Двама са със сериозни наранявания и шестима с леки наранявания. С тях се провеждат оперативно-следствени действия. При разпитите са обяснили, че са минали през Сърбия и са били посрещнати от българина, който трябвало да ги предаде на друг каналджия в близост до границата с Австрия. Крайната им цел била Федерална република Германия.

От Министерството на външните работи (МВнР) съобщиха, че са в постоянна връзка с унгарските власти за изясняване на причините за инцидента с български граждани. Унгария се намира на т.нар. балкански маршрут за транспортиране на мигранти от Турция през няколко държави в Югоизточна Европа до западната част на континента. Тежките катастрофи с автомобили, превозващи мигранти, са често явление в района, отбелязват местните медии.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Неочаквано! Нинова с извънредно решение за бъдещето на БСП
Next: Залейте косата с 1 супена лъжица ракия преди лягане: Прави чудеса!

Последни публикации

  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.