Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дисциплинарно: Симона Полицайката изхвърча от МВР
  • Новини

Дисциплинарно: Симона Полицайката изхвърча от МВР

Иван Димитров Пешев септември 4, 2022
dsciascpasclas.png

Голямо наказание се чака в МВР във връзка с катастрофата на столичния булевард „Черни връх”, където дрогираният Георги Семерджиев, прегази с джипа си две млади жени.

В системата на МВР ще излети или полицайката Симона Радева, която помогна на Семерджиев да се укрие или нейният приятел, оказал се първи на мястото на тежкия инцидент.

„Има две дисциплинарни проверки, които са удължени. Изиска се да приключат преди сроковете. Мотивът е да се изчакат материали от прокуратурата. Едната касае Симона Радева, другата – неин колега. Имам съмнение, че са подпомогнали Семерджиев”, това заяви вътрешният министър Иван Демерджиев пред NOVA.

Според информацията, с която министърът разполага, и двете проверки ще приключат на 12 септември.

Не изпускай тези оферти:

„Не искам да изпадам в подробности, защото са предмет на проверка, но ще бъдат оповестени дисциплинарните мерки. Очаква се да бъде наложено дисциплинарно уволнение поне за едното от двете лица”, разкри Демерджиев.

Още криминални:

Български гражданин, който се препитавал като сезонен работник, е загиналият при катастрофата с претъпкано с бежанци БМВ e46 320D с българска регистрация в Унгария, пише „Телеграф“. Сънародникът ни най-вероятно е заспал, докато се движил с изключително висока скорост към границата с Австрия, предполагат разследващите инцидента.

Колата, управлявана от българина, падна от мост над река Репче, близо до малкия град Капошвар на 1 септември около 7.40 часа.

Инцидентът е станал буквално в покрайнините на Капошвар, на главен път № 8529 на 10-километров прав участък, който позволява развиването на високи скорости и често се стига до пътнотранспортни произшествия, съобщават местните медии. Баварецът се е преобърнал няколко пъти, след което е потънал в тинята край коритото на реката. Нашенецът, който е шофирал, както и трима мигранти – двама тунизийци и един сириец, са загинали на място.

Други осем човека, които са се возили в багажника, са оцелели. Всичките са мъже. Един е бил изпаднал в клинична смърт, но отзовалите се бързо лекари са успели да го съживят и е откаран по спешност с медицински хеликоптер. Останалите ранени са транспортирани до най-близките болници в Шопрон и Гьор.

Двама са със сериозни наранявания и шестима с леки наранявания. С тях се провеждат оперативно-следствени действия. При разпитите са обяснили, че са минали през Сърбия и са били посрещнати от българина, който трябвало да ги предаде на друг каналджия в близост до границата с Австрия. Крайната им цел била Федерална република Германия.

От Министерството на външните работи (МВнР) съобщиха, че са в постоянна връзка с унгарските власти за изясняване на причините за инцидента с български граждани. Унгария се намира на т.нар. балкански маршрут за транспортиране на мигранти от Турция през няколко държави в Югоизточна Европа до западната част на континента. Тежките катастрофи с автомобили, превозващи мигранти, са често явление в района, отбелязват местните медии.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Неочаквано! Нинова с извънредно решение за бъдещето на БСП
Next: Залейте косата с 1 супена лъжица ракия преди лягане: Прави чудеса!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.