Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дмитрий от Украйна през сълзи: Откраднаха ни колата в България, нямаме друго имущество
  • Новини

Дмитрий от Украйна през сълзи: Откраднаха ни колата в България, нямаме друго имущество

Иван Димитров Пешев март 30, 2022
dmititiri.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

„Когато крадците са отворили колата, са видели вътре детска количка, детско столче и вещи. Как не разбраха, че ние не сме дошли просто на почивка”, пита се Бабенко

Джип на семейство от Запорожие е откраднат от паркинг пред хотел в Несебър

Активизираха ли се автоджамбазите по Черноморието заради множеството луксозни автомобили с украинска регистрация у нас? Отговорите търси NOVA

След откраднат автомобил във Варна, сега бежанци от Украйна останаха без джипа си, който е откраднат от паркинг пред хотел в Несебър.

Дмитри напуска Запорожие заедно със съпругата си, 10 месечната си дъщеричка Алина и родителите си. С личния си автомобил тръгва към България, защото знаел, че тук е спокойно за бежанците. Само ден след като се е настанява в Несебър, джипът му е откраднат.

„Ние сме бежанци от Украйна. Дойдохме в България и се установихме в хотел. Просто оставихме колата на паркинга и сутринта когато се събудихме, колата вече я нямаше”, разказва Дмитри Бабенко.

Той сигнализира на полицията незабавно, а от хотелът му съдействат с кадри от видеонаблюдението. Виждало се само как тъмна фигура приближава джипа и как машината потегля.

„Тук съм за първи път. Дойдохме по съвет на познат, който каза, че тук има места и можем да бъдем приети”, разказва Дмитри.

В автомобила обаче останали почти всичките им дрехи, както и багаж на родителите му.

Александър Бабенко, бащата на Дмитри, споделя, че единствените дрехи са тези на гърба му. С джипа изчезнали и вещи на детето.

„Когато крадците са отворили колата, са видели вътре детска количка, детско столче и вещи. Как не разбраха, че ние не сме дошли просто на почивка”, пита Александър.

Днес Дмитри и баща му посетиха Бургас с автобус, за да потърсят съдействие и от областния управител. Макар вече да бе загубил надежда.

„Има съмнения, че може да е вече откарана към Турция, а после продадена към Сирия и няма да я намерим. Затова ако полицията действа бързо, можем да я намерим преди да е изчезнала напълно. Ще видим, може грабителите да ни я върнат за откуп или губернатора да ни съдейства по издирването. Сега написахме заявление”, заяви Дмитри.

Той допуска, че автомобилът му може да е скрит в нечий гараж или вече да е разглобена на части.

„Колата не е нова, тя е 12-годишна, но разбирате ли това е цялото ни имущество сега”, казва Дмитри.

Украинецът се обърна и към крадците

„Ако у тях има малко съжаление към хората, нищо не ни оставиха”, казва Дмитри.

Наличието на хиляди луксозни автомобили без застраховки, аларми и никаква защита у нас очевидно активизираха крадците на коли. Полицията вече е предприела мерки.

„Естествено, че въпросните превозни средства, особено по-луксозните, ще бъдат най-вероятно обект на престъпно посегателство. За тази цел освен чисто превантивните явни мерки, които сме предприели – а това е обход на местата, където има концентриране, както на украински граждани, така и на моторни превозни средства, особено по-скъпите, работим с криминалния контингент. Имаме и други мероприятия, които сме планирали и идеята ни е да ограничим до максимална степен възможността точно за този тип престъпни деяния”, заяви гл.комисар Калоян Калоянов, директор на ОД на МВР Бургас.

Освен кражба на автомобили вече са регистрирани и случаи на откраднати регистрационни табели на украински коли.

„Имаме три случая такива, включително и случай, в които самите украински граждани сами са си ги свалили. Така че всеки случай се изяснява за себе си”, обясни гл.комисар Калоян Калоянов.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Байдън: Не ме интересува какво мисли Путин, той не може да остане на власт
Next: Мъж преби жена си в София, острига ѝ косата и я заплаши: Ще те убия и детето ни ще остане без родители

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.