Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дмитрий от Украйна през сълзи: Откраднаха ни колата в България, нямаме друго имущество
  • Новини

Дмитрий от Украйна през сълзи: Откраднаха ни колата в България, нямаме друго имущество

Иван Димитров Пешев март 30, 2022
dmititiri.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

„Когато крадците са отворили колата, са видели вътре детска количка, детско столче и вещи. Как не разбраха, че ние не сме дошли просто на почивка”, пита се Бабенко

Джип на семейство от Запорожие е откраднат от паркинг пред хотел в Несебър

Активизираха ли се автоджамбазите по Черноморието заради множеството луксозни автомобили с украинска регистрация у нас? Отговорите търси NOVA

След откраднат автомобил във Варна, сега бежанци от Украйна останаха без джипа си, който е откраднат от паркинг пред хотел в Несебър.

Дмитри напуска Запорожие заедно със съпругата си, 10 месечната си дъщеричка Алина и родителите си. С личния си автомобил тръгва към България, защото знаел, че тук е спокойно за бежанците. Само ден след като се е настанява в Несебър, джипът му е откраднат.

„Ние сме бежанци от Украйна. Дойдохме в България и се установихме в хотел. Просто оставихме колата на паркинга и сутринта когато се събудихме, колата вече я нямаше”, разказва Дмитри Бабенко.

Той сигнализира на полицията незабавно, а от хотелът му съдействат с кадри от видеонаблюдението. Виждало се само как тъмна фигура приближава джипа и как машината потегля.

„Тук съм за първи път. Дойдохме по съвет на познат, който каза, че тук има места и можем да бъдем приети”, разказва Дмитри.

В автомобила обаче останали почти всичките им дрехи, както и багаж на родителите му.

Александър Бабенко, бащата на Дмитри, споделя, че единствените дрехи са тези на гърба му. С джипа изчезнали и вещи на детето.

„Когато крадците са отворили колата, са видели вътре детска количка, детско столче и вещи. Как не разбраха, че ние не сме дошли просто на почивка”, пита Александър.

Днес Дмитри и баща му посетиха Бургас с автобус, за да потърсят съдействие и от областния управител. Макар вече да бе загубил надежда.

„Има съмнения, че може да е вече откарана към Турция, а после продадена към Сирия и няма да я намерим. Затова ако полицията действа бързо, можем да я намерим преди да е изчезнала напълно. Ще видим, може грабителите да ни я върнат за откуп или губернатора да ни съдейства по издирването. Сега написахме заявление”, заяви Дмитри.

Той допуска, че автомобилът му може да е скрит в нечий гараж или вече да е разглобена на части.

„Колата не е нова, тя е 12-годишна, но разбирате ли това е цялото ни имущество сега”, казва Дмитри.

Украинецът се обърна и към крадците

„Ако у тях има малко съжаление към хората, нищо не ни оставиха”, казва Дмитри.

Наличието на хиляди луксозни автомобили без застраховки, аларми и никаква защита у нас очевидно активизираха крадците на коли. Полицията вече е предприела мерки.

„Естествено, че въпросните превозни средства, особено по-луксозните, ще бъдат най-вероятно обект на престъпно посегателство. За тази цел освен чисто превантивните явни мерки, които сме предприели – а това е обход на местата, където има концентриране, както на украински граждани, така и на моторни превозни средства, особено по-скъпите, работим с криминалния контингент. Имаме и други мероприятия, които сме планирали и идеята ни е да ограничим до максимална степен възможността точно за този тип престъпни деяния”, заяви гл.комисар Калоян Калоянов, директор на ОД на МВР Бургас.

Освен кражба на автомобили вече са регистрирани и случаи на откраднати регистрационни табели на украински коли.

„Имаме три случая такива, включително и случай, в които самите украински граждани сами са си ги свалили. Така че всеки случай се изяснява за себе си”, обясни гл.комисар Калоян Калоянов.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Байдън: Не ме интересува какво мисли Путин, той не може да остане на власт
Next: Мъж преби жена си в София, острига ѝ косата и я заплаши: Ще те убия и детето ни ще остане без родители

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.