Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Днес Бог чува искрените молби и ги изпълнява: Ангел Господен спрял ръката на Светията, а любими имена празнуват
  • Новини

Днес Бог чува искрените молби и ги изпълнява: Ангел Господен спрял ръката на Светията, а любими имена празнуват

Иван Димитров Пешев февруари 3, 2024
bgddfdvdkfksdkfsd.png

Българската православна църква почита паметта на Свети Симеон Богоприемец на 3 февруари.

Свети Симеон трябвало да преведе книгата на пророк Исаия, след като стигнал до глава 7 стих 14, решил, че в еврейския текст има грешка, като е казано: „Девица ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил“.

Посегнал да поправи думата Девица, но ангел Господен спрял ръката му: „Писаното е точно, затова нищо не поправяй! Ти няма да умреш, докато не видиш с очите си изпълнението на тия думи“. Според протоевангелието на Йаков Симеон станал свещенник в Йерусалимския храм след убийството в него на Захарий, баща на Йоан Кръстител.

След три дни жреците започнали да се съветват, кого да поставят вместо него, и жребият се паднал на Симеон.

Това му е било открито от Светия Дух, че той няма да умре, докато не види Христа живия.

Според фолклорната традиция на този ден се чества зимният Симеоновден. Лятното съответствие на Симеоновден е на 1 септември.

Зимният Симеоновден , както и зимната Богородица почитат предимно бременните жени, младите невести и майките. По това какъв човек първи ще дойде в къщата се гадае какъв добитък ще се роди – мъжки или женски.

Зимният Симеоновден се смята за един от най-лошите дни в годината. Някъде го наричат Симеон Бележник, тъй като белязва хората, оставя им рани и белези. Поради това и поверието гласи, че не трябва да хваща остър предмет. Трети февруари е третият вълчи празник, тогава не се работи с вълна, не се изхвърля пепел и смет навън, за да не се разсърдят вълците и да не нападат стадата.

Традицията повелява на Симеоновден да не се дава назаем и да не се изнася нищо от къщата, за да не „излезе берекетът от дома“.

Повод да почерпят имат всички хора, които се казват Симеон, Симеонка, Мони, Монка, Моника, Мончо, Моньо, Симон, Симона, Симана

Наричат деня още зимен Симеоновден.

Името Симеон е от еврейски произход, в превод – „изслушване“ (на молитва) или „бог слуша“ т.е . готов да изпълни молба или желание. Сходни по значение имена са Божан и Божо. Два именни дни през една календарна година имат именниците с името Симеон – 1 септември и 3 февруари.

Свети Симеон Богоприемец, заедно с пророчицата Анна са станали свидетели на първото влизане на Младенеца Иисус в храма, 40 дни след неговото раждане. Този ден беше почетен вчера като Сретение Господне. Тогава и двамата били на преклонна възраст. Свети Симеон бил много щастлив, че предсказанията от Стария Завет са се сбъднали.

Докато били в храма, Светият Дух успял да ги осини и им разкрил по невидим начин, че малкото дете, което току-що е донесено е Спасителят на Света.

Преди това събитие Свети Симеон развивал активна книжовна дейност. Той е един от първите 70 преводачи, които са направили най-първите преводи на Стария Завет от еврейски на гръцки език, още преди Иисус Христос да се роди.

Continue Reading

Previous: Половин България плаче след това, което обяви Деси Стоянова: Сигурно е!
Next: Въвеждат зони със забрана за стари коли във всички големи градове! КАТ ще мери и глобява наред!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.