Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Днес във финала на Мрежа от лъжи: Никой не чака Волкан, когато го пускат. Обажда се на счетоводителя си и разбира, че е загубил всичко
  • Новини

Днес във финала на Мрежа от лъжи: Никой не чака Волкан, когато го пускат. Обажда се на счетоводителя си и разбира, че е загубил всичко

Иван Димитров Пешев август 24, 2023
vdzvdfgwqqw.png

Ето какво ще се случи днес в последния епизод на хитовата поредица „Мрежа от лъжи“, предавана от понеделник до петък вечерта по bTV Lady.

Информацията е написана за Теленовелас Новини!

Дерин казва на майка си, че иска да говори насаме с Асия.

Дерин отива да благодари на Асия, че й помогна в най-трудния момент от живота й.

Двете решават да оставят миналото назад.

Асия прехвърля на Дерин имотите, които Волкан записа на името на Али.

Волкан ще бъде освободен, тъй като Гьонюл оттегля жалбата си по настояване на Дерин. Нито Зейнеп, нито Али заслужават баща им да е в затвора.

Селчук поема управлението на компанията на Гючлю.

Джерен се мести в Истанбул и се сбогува със Селчук. Казва му, че няма да го разделя от детето.

Никой не чака Волкан, когато го пускат. Обажда се на счетоводителя си и разбира, че е загубил всичко. Той дори няма пари за такси и отива пеша до абитуриентския празник на Али.

Когато вижда Асия, Али, семейство Гючлю и техните приятели да се разбират чудесно и да се снимат заедно, Волкан прави сцена. Напада Онур от ревност.

Дерин, която вече не изпитва тази болезнена любов към него, му казва, че е подала молба за развод и след това му прошепва в ухото, че тя му е изневерила с Онур.

Али много се ядосва, че баща му го е унижил пред съучениците му и му казва да си тръгва.

Асия отвежда Волкан оттам.

Волкан си мислеше, че Асия го чака и ще се помирят, но той е шокиран, когато тя му казва, че е продала къщата, защото заминава, че не го обича и че всичко е било игра, за да си отмъсти за всичко, което й е причинил.

Волкан си тръгва разбит и една кола за малко да го прегази. Асия го води в къщата на майка му и му оставя малко пари.

Волкан й заявява, че винаги ще остане в сърцето му.

Три месеца по-късно

Нил и Селчук очакват момиче.

Деря получава приятна изненада. Кадир се връща и изпълнява обещанието си към нея.

Гьонюл си купува лодка и заедно с Джавидан искат да се забавляват и да се радват на живота от сега нататък. Джавидан си харесва капитана.

Дерин продължава да се среща с Онур и той й предлага брак.

Волкан живее остатъка от живота си в самота и бедност.

Али и Демир са заминали да учат в Англия.

Асия се отървава от всичките си минали връзки и се качва на самолета за Англия, където ще започне нов живот.

20 години по-късно

Зейнеп и Али са по-сплотени от всякога.

Двамата са на гроба на баща си. Въпреки злото, което им причини, те са му простили грешките и сега гледат напред, защото не си струва да живеят с омраза.

Али бърза да отиде на летището, за да посрещне майка си.

Край

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Столицата почерня от полиция, центърът е отцепен, плъзнаха слухове за тайна уговорка за бой
Next: Тук вдигат пенсиите ли? В тази близка до нас държава въведоха не 13-та, а и 14-та пенсия и то каква

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.