Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Днес в Опасно изкушение-Ендер се съмнява, че Хасан Али е убил Шахика, Джансу иска да започне работа
  • Новини

Днес в Опасно изкушение-Ендер се съмнява, че Хасан Али е убил Шахика, Джансу иска да започне работа

Иван Димитров Пешев декември 16, 2022
hashasnhasdasodsa.png

Ето какво ще се случи в петък в поредната серия на хитовата поредица „Опасно изкушение“, предавана от понеделник да петък вечерта по bTV.

Фериде се досеща, че колието, което е намерила в имението, всъщност е на Шахика.

Ендер се съмнява, че Хасан Али е убил Шахика. Тя проверява записите от камерите в дома на президента, но не открива нищо.

Хасан Али обвинява Ендер, че се опитва да го въвлече в някаква игра.

Не изпускай тези оферти:

Ендер продължава да го заплашва.

Йълдъз иска Емир да прави компания на Джансу. Уверява го, че момичето може да му бъде голямата любов.

Емир кани Джансу на вечеря. Момичето се съгласява, мислейки, че Чаатай и Йълдъз също ще бъдат.

Фериде дава съвети на снаха си как да подреди масата за вечеря.

Джансу иска да започне работа. Хасан Али я съветва да работи в карго фирмата на Чаатай.

Хаяти се притеснява за Шахика.

Джанер получава обаждане, че Шахика е в моргата и двамата с Ендер отиват да разпознаят трупа.

Хасан Али е притеснен, че трябва да ходи на вечеря, а от морето изплуват трупове.

Фериде казва на Йълдъз, че не изпитва чувства към Хасан Али.

Джансу уверява Емир, че връзката на Йълдъз и Чаатай няма да издържи, защото Чаатай се заглежда по други жени.

Хасан Али предлага на Чаатай да вземе Джансу на работа. Той отказва, а Фериде го подкрепя.

Ендер влиза в моргата, за да разпознае трупа. Тялото не е на Шахика.

По време на вечерята Фериде обвинява бившия си съпруг, че има любовница. Казва му и за колието, което е намерила под килима.

Йълдъз защитава свекър си и отвръща, че колието е нейно и го е изгубила.

Асуман си мисли, че вече е изпуснала Хасан Али, защото Шахика ѝ го е отмъкнала.

Хасан Али разпорежда на Седаи и Махмут да претърсят всички улики в къщата.

Ендер сънува кошмари.

Мерт спира да обръща внимание на Зехра, след като получава акциите.

Зехра моли Йълдъз да я посети, защото се чувства зле.

Йълдъз отива у Ендер и я поздравява за това, че Шахика е подмамила Хасан Али. Допълва, че Шахика и свекър ѝ са любовници, защото Фериде е намерила колието.

Ендер споделя, че Хасан Али може да е убил Шахика.

Седаи следи Ендер и вижда, че Йълдъз излиза с нея. Докладва всичко на шефа си.

Зехра споделя с президента, че Мерт се държи лошо. Хасан Али съветва Мерт да не пренебрегва жена си.

Continue Reading

Previous: Опит за преврат и в България? Проверяват сигнал за Престъпление против републиката от паравоенен съюз
Next: В Равда са в потрес от това, което видяха в морето

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.