Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Днес е голям празник-Спазват се строги забрани и ритуали, а имен ден празнуват любими имена
  • Новини

Днес е голям празник-Спазват се строги забрани и ритуали, а имен ден празнуват любими имена

Иван Димитров Пешев март 4, 2023
fasfkaskdaosknasidksad.png

 През 2023 година Тодоровден се празнува на 4 март. На Тодоровден се провеждат традиционните кушии – българският вариант на надбягванията с коне.

Оттук идва и второто популярно име на празника, който от векове във фолклора ни битува като Конски Великден или Тудорица.

На Тодоровден имен ден празнуват: Тодор, Теодор, Теодора, Теодорина, Тодора, Тодорка, Божидар, Божидара, Дора, Дорина, Доротея.

Мъжете започват да се подготвят за празника още при изгрева на слънцето. Красивите гриви и опашки на конете се сплитат на плитки, в които се добавят цвета, мъниста, пискюли… Преди състезанието се минава на водопой.

И идва ред на самата кушия, изпълнена с много емоции, желание за победа и истинско съревнование между участниците и техните коне.

Състезанието на Тодоровден се гледа от цялото село и винаги се превръща в истински празник, в който адреналинът достига най-високата си точка в годината.

Конят-победител от кушията се награждава с венец и юзда, а стопанинът му с риза или кърпа и заедно с другите участници обикалят къщите, за да завършат в двора на собственика му, където се случвало и празничното хоро.

Жените също почитат Тодоровден като омесват обредни хлябове, които носят имената “конче” или “копито” и са в съответната форма. След това всички питки се раздават на съседи и близки, за да бъдат здрави конете през цялата година. Вари се и жито, което се благославя в църквата. За вечеря се сяда на празнична, но постна трапеза, на която се слага отново хляб с мая, супа от гъби и леща.

Тодоровден е свързан с още няколко задължителни ритуала. На изгрев слънце децата се къпят, за да са здрави. Жените също мият косите си, за да са красиви и лъскави като конска грива. През целия ден не се яде лук, за да не се разболяват конете.

Конският Великден

продължава да се чества и днес като през последните години този празник преживява истински Ренесанс. Не са малко населените места из цяла България, в които този ден се превръща в незабравима фиеста за малки и големи, в която човек и кон стават едно цяло.

 

Continue Reading

Previous: Истинска майка-героиня – родила 69 деца. Заслужава си да знаем нейната история
Next: В събота е СВЯТ ПРАЗНИК – какво трябва да имате задължително на трапезата за Тодоровден!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.