Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Днес е голям празник-Спазват се строги забрани и ритуали, а имен ден празнуват любими имена
  • Новини

Днес е голям празник-Спазват се строги забрани и ритуали, а имен ден празнуват любими имена

Иван Димитров Пешев март 4, 2023
fasfkaskdaosknasidksad.png

 През 2023 година Тодоровден се празнува на 4 март. На Тодоровден се провеждат традиционните кушии – българският вариант на надбягванията с коне.

Оттук идва и второто популярно име на празника, който от векове във фолклора ни битува като Конски Великден или Тудорица.

На Тодоровден имен ден празнуват: Тодор, Теодор, Теодора, Теодорина, Тодора, Тодорка, Божидар, Божидара, Дора, Дорина, Доротея.

Мъжете започват да се подготвят за празника още при изгрева на слънцето. Красивите гриви и опашки на конете се сплитат на плитки, в които се добавят цвета, мъниста, пискюли… Преди състезанието се минава на водопой.

И идва ред на самата кушия, изпълнена с много емоции, желание за победа и истинско съревнование между участниците и техните коне.

Състезанието на Тодоровден се гледа от цялото село и винаги се превръща в истински празник, в който адреналинът достига най-високата си точка в годината.

Конят-победител от кушията се награждава с венец и юзда, а стопанинът му с риза или кърпа и заедно с другите участници обикалят къщите, за да завършат в двора на собственика му, където се случвало и празничното хоро.

Жените също почитат Тодоровден като омесват обредни хлябове, които носят имената “конче” или “копито” и са в съответната форма. След това всички питки се раздават на съседи и близки, за да бъдат здрави конете през цялата година. Вари се и жито, което се благославя в църквата. За вечеря се сяда на празнична, но постна трапеза, на която се слага отново хляб с мая, супа от гъби и леща.

Тодоровден е свързан с още няколко задължителни ритуала. На изгрев слънце децата се къпят, за да са здрави. Жените също мият косите си, за да са красиви и лъскави като конска грива. През целия ден не се яде лук, за да не се разболяват конете.

Конският Великден

продължава да се чества и днес като през последните години този празник преживява истински Ренесанс. Не са малко населените места из цяла България, в които този ден се превръща в незабравима фиеста за малки и големи, в която човек и кон стават едно цяло.

 

Continue Reading

Previous: Истинска майка-героиня – родила 69 деца. Заслужава си да знаем нейната история
Next: В събота е СВЯТ ПРАЗНИК – какво трябва да имате задължително на трапезата за Тодоровден!

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.