Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Днес е свят ден, почитаме закрилница на дома и семейството! Ето какво НЕ СЕ ПРАВИ днес!
  • Новини

Днес е свят ден, почитаме закрилница на дома и семейството! Ето какво НЕ СЕ ПРАВИ днес!

Иван Димитров Пешев октомври 14, 2023
zsdvdfvdvcvcxvcv.jpg

 

Днес почитаме преподобната Параскева-Петка Епиватска, Търновска, живяла през Х-ХІ в., обявена за светица.

Родена в град Епиват, на брега на Мраморно море от родители българи, тя се посветила твърде рано на Бога и искала да отдаде целия си живот в негова служба. Затова след смъртта на родителите си разпродала цялото си имушество и го раздала на бедните. После отишла в Цариград, а не след дълго заминала в пустинята на Палестина, където престояла доста време в отшелничество. Върнала се след много години в Епиват, където никой не я познал. Останала да живее като монахиня в един манастир, където и умряла.

След смъртта й нейните мощи вършели чудодейни дела: който се докоснел до тях, ако е болен оздравявал, ако е сляп – прогледвал, ако е хром – се изцелявал. Цар Иван Асен ІІ чул за чудесата, вършени от светицата и изпратил специална делегация начело с преславския митрополит Марко да пренесе мощите й в Търново. Там била построена църква, която кръстили на нейно име. Светицата се считала за покровителка на царското семейство.

След падането на Търново под турско робство, мощите на св. Петка били пренесени във Видин, а след падането и на Видинското царство – в Сърбия. Впоследствие, Сюлейман Великолепни ги върнал в Цариград, а Патриаршията ги продала на влашки войвода, който изплатил задълженията й към Високата порта.

Днес мощите на света Петка се намират в една от църквите на град Яш, Румъния.

От днешния Зимен Петковден до Димитровден (26.10) са забранени веселията и работата с кроене и шиене, тъй като тези дни се считат за „мръсни” и „нечисти”. В много краища светицата се почита с организирането на събори и приготвянето на курбан.

С този ден се поставя края на селскостопанската година и началото на зимните семейни празници. Периодът се свързва с много годежи и сватби.

На Петковден ден обикновено става заплождането на домашните живот

ни, известно още като овча сватба или мърлене. В битовото християнство Света Петка се почита като покровителка на жените и техните домашни дейности – предене, тъкане, кроене, шиене. В района на Тракия около Петковден са известни специални жертвоприношения на черни кокошки наричани Кокоша черква, Господева черква, Божи дух.

Зимният Петковден в българските вярвания бележи прехода към зимата. Традициите и честванията на българите на този ден имат предхристиянски белези на арграрните култове. Техните корени са от епохата, когато земеделието дало нов поглед за живота на човека, а основно място заемало плодородието на земята, олицетворено от жена, даряваща живот.

Имен ден празнуват всички с имената Параскев, Параскева, Парашкева, Пенка, Пенко, Петка, Петкан, Петкана, Петко и Петя.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Известен българин с потресаващ разказ: Полицаите ме пребиха като куче
Next: Земеделец проплака: Такава загуба не е била никога, страшна трагедия

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.