Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:
На този ден традиционно се ходи на църква и се освещават върбови клонки. Смята се, че на този ден върбата придобива магически
свойства, които могат
да предпазят къщата и нейните собственици от всичко лошо и нечисто. Осветените върбови клонки трябва да се пазят при иконите през
цялата година. Забранено е да се ругае, да се бродира и шие, да се чисти къщата и да се прави тежка физическа работа.
В църквата трябва да донесете броя клончета, колко членове са в семейството. След службата осветената върба се използва
и за „пердах“ за наричане за здраве, като който удря използва думите и трябва да каже: „Аз не удрям – върбата удря и здраве ти носи.“ С такъв обичай
човек дава на другия сила и дълголетие.
След това върбовите клонки се изсушават и се слагат зад иконите. Там лежат цяла
година до следващата Цветница. Клончетата служат като талисман и защитават къщата от лоши хора и заболявания. Когато дойде
време да махнете старите клончета те не трябва да бъдат изхвърлени. Те трябва да бъдат изгорени или пуснати във вода.
Цветница е подвижен християнски, религиозен и народен празник, който се празнува както в православната, така и в католическата и протестантската църква една седмица преди Великден, в неделята след Лазаровден. Нарича се още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя) (църк.), Куклинден (нар.), а в западните църкви Палмова неделя. Пада се в шестата неделя на Великия пост. Символ на празника са върбовите клонки.
Празникът е възлов момент в обредността на целия великденски празничен комплекс, чиито основи са в древни митологични представи и обичайни норми.
На този ден християнската църква празнува влизането на Исус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха. Според новозаветните евангелия Христос пристига в града, яздейки магаре, а вярващите го посрещат, като разстилат пред него дрехите си и маслинови клонки.
След като възкресил престоялия четири дни в гроба Лазар, брат на сестрите Марта и Мария, Исус Христос тръгнал за Йерусалим.
Когато наближил града с придружаващите го ученици и стигнали до Витфагия, той пратил двама от тях да отидат в селото и да му доведат вързаната в началото на селото ослица и малкото ѝ, а ако някой ги попита защо правят това, да кажат, че е потребно на Господ.
Като разбрали, че ослицата е за Христос, никой не им попречил. Той я възседнал и така влязъл тържествено в Йерусалим. Вестта за възкресението на Лазар вече го изпреварила и хиляден народ тръгнал към Витания, за да го посрещне.
Народът, виждайки Исус Христос Спасителя, възторжено размахвал палмови клонки и хвърлял цветя пред нозете му. Всички пеели: „Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев“.
Фарисеите поискали от Христос да забрани на народа да ликува, на което той им отвърнал: „Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат“.
Шествието продължило и от височината на Елеонското възвишение до Храма. Христос изгонил оттам събралите се в двора му селяни и купувачи на разни стоки и извършил множество изцерения на болни и недъгави хора.
На този ден в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве. Окичват с върбови клонки портите и се сплита венче от осветената в църквата върба. Съществувала е практика клонки да се закачат и на кръста против болки. С тях се изкарват и животните на паша, за да са здрави и плодовити.
Върбовите клонки символизират палмовите, с които е бил посрещнат в Йерусалим Исус Христос.
В този ден, който е през периода на постите, се разрешава риба.
На Цветница в някои райони настъпва краят на моминския обичай лазаруване с буене, а в други райони лазарските игри са в разгара си с обичая кумичене. На Цветница се поставя началото на нов митологичен сюжет, свързан с вярването за „разпускане“ на душите на мъртвите.
Празничната обредност се разгръща в няколко взаимнопресичащи се кръга. Първият кръг е свързан с обредно-магически дейсвия с върбата. При посещение на сутрешната църковна служба от храма се взимат осветени клонки върба. Вярва се, че предпазват от злини и дават здраве, и с тях се извършват разнообразни действия. Откроява се обичаят да се забиват върху гробовете при обичайното им за деня посещение, а в някои райони на Добруджа момите взимат именно от гробищата върба за венците, с които ще участват в кумиченето.
Вторият кръг обичаи са свързани с култа към мъртвите и предците. В Северна България е разпространено вярването за разпускането на покойниците (по-рядко свързано с Велики четвъртък, а най-често – с Великден), които идват на споходят живите си потомци; това поражда специфичния обичай за палене на огън на гробовете, който да сгрее мъртвите и да им свети. Още преди изгрев слънце жените се отправят натам и извършват ритуални действия: прекадяване, преливане, раздаване.
Третият кръг обичаи обединява важни моменти, различни в етнографските райони, на пролетните момински обичаи и игри.
На Цветница се приготвят специални хлябове за обредите, свързани с моминските обичаи и игри, както и за раздаване на гробищата.
Имен ден празнуват всички, които носят имена, произлизащи от названия на растения:
Аблен(а) („аблена“ означава планински божур; от името Аблена произлиза името Албена, което Йордан Йовков създава за благозвучие), Аглика, Ахинора (означава дъх на теменуга); името създава Николай Райнов за описание на свой персонаж (царица Ахинора, съпруга на хан Аспарух) в книгата си „Видения от древна България“
Бегония, Белян(а), Билян(а), Божур(а), Босилка, Босилко
Бор, Борян(а)
Венета, Венелин(а), Венец, Венцислав, Вероника, Виола, Виолета, Върба, Върбан(а), Върбин(ка)
Гергин(а), Гроздан(к)а
Далия, Дафина, Делян(а), Детелин(а), Диляна, Дилян, Дренка
Ели (от „ела“), Елица, Енчо, Еньо (от „еньовче“)
Жасмин(а)
Здравец, Здравка, Здравко, Зюмбюл(а)
Ива (име на върба), Иглика
Калина (име), Калия, Камелия, Карамфил(к)а, Кала, Калин, Китка
Лало, Лалка, Латин(ка), Лиана, Лила, Лили, Лилия, Лилян(а), Лоза(н), Лора (от лаврово дърво), Люляна
Магнолия, Малин(а), Маргарит(а), Минзухар(а), Мирта, Момина (от „момина сълза“)
Нева, Невен(а), Невян(а), Незабравка
Орхидея
Петуния, Пламен(а) (от „пламъче“)
Рали, Ралица, Ренета (от латински – „преродена“), Роза, Розалин(а), Розан(а), Роксана, Росиана, Росен, Росица, Росина, Росна, Ружа
Синчец, Сиян(а), Смилян(а), Смирна, Стефан/и(я) (от гръцки – „венец“)
Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка)
Фидан(ка)
Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цвете, Цветелин(а), Цветин(а), Цветка, Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Цветимир, Цветомила.
Явор(а), Ясен(а), Ясмин(а)
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: