Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Днес на трапезата задължително трябва да има тези ястия заради възкръснали имена
  • Без категория

Днес на трапезата задължително трябва да има тези ястия заради възкръснали имена

Иван Димитров Пешев декември 22, 2024
Screenshot_1

В неделя – на 22 декември Православната църква почита паметта на Света мъченица Анастасия. Това е празник за всички, които „възкръснали“ имена.

Атрибутите, с които се изобразява светицата в православната иконопис, са мъченически кръст и съд за лекарства.

Великомъченица Анастасия е най-известната и почитана светица с това име, покровителка на аптекари и лекари, на тъкачи, вдовици, отровени.

Тя посвещава живота си на грижи за бедни, болни и нещастни.

Анастасия посветила целия си живот на служене на Бога и на ближните. Тя гледала на богатството си само като средство, поверено й от Бога за благото на другите. Затова постоянно посещавала тъмниците, носела на затворниците храна и облекло, утешавала ги с думите на вярата, любовта и съчувствието, лекувала болестите им, превързвала им раните.

Макар и популярна сред хората, тя е осъдена на смърт по време на масовите преследвания на християните при император Диоклециан.

Празникът на Света Анастасия е разпространен главно в Родопския край. Там свързват деня с персонифицирана представа за смъртта – Нашташа или света Чьорна. Вярва се, че в която къща не се празнува денят на света Анастасия, непременно ще се случи нещастие.

Жените не трябва да работят никаква домашна работа, защото света Чьорна ще почерни дома на оная, която преде, тъче или пере.

Според народното поверие, ако на този ден времето е хубаво, през юни ще е суша, а ако вали – и през юни ще вали. Времето на следващия ден определя по същия начин времето през юли.

Традицията повелява на този ден да се приготви определена вкусотия, но коя е тя, както и интересни рецепти за приготвянето й ще видите на jenata.blitz.bg

Традицията повелява да се месят пресни питки и намазани с мед да се раздават.

Именно заради това от jenata.blitz.bg събрахме две интересни рецепти за питки с мед, ето ги и тях:

ЛЕСНА ПИТКА С МЕД

undefined

НЕОБХОДИМИ ПРОДУКТИ
брашно – 1 кг
прясно мляко – 250 мл
вода – 250 мл
мая – 1 кубче
сол – 1 с.л.
мед – 2 с.л.
олио – 3 с.л.
яйца – 3 бр.
сусам – за поръсване

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ
В купа налейте млякото, което предварително леко сте загряли до хладко. Сложете в него меда и кубчето мая и бъркайте, докато се разтворят.

Пресейте брашното и направете в средата кладенче.

Сложете в кладенчето солта, олиото и яйцата, като си оставите един жълтък за намазване накрая.

Прибавете млякото с маята и меда и започнете да месите, като си наливате по мъничко хладка вода.

Месете до получаване на хубаво, меко тесто, след което го оставете да втаса за около 1 час.

След това поръсете плота и тестото с брашно и го премесете още веднъж.

Вземете тавичката, в която ще печете питката, и я намажете по дъното и страните с олио и я поръсете с малко брашно.

Сложете в нея тестото и го разплескайте равномерно с ръце. Оставете да втаса още веднъж за около 30 минути.

Накрая я намажете отгоре с разбит жълтък, в който сте капнали 3-4 капки олио.

Набоцкайте питката с вилица, поръсете я със сусам и я сложете в загрята фурна да се пече на 180 градуса.

Щом се зачерви, сложете отгоре алуминиево фолио, за да не изгори, уточняват от recepti.gotvach.bg.

Печете около 50-60 минути, като проверявате с клечка дали е изпечена отвътре.

Лесната питка с мед е готова.

ЛЕСНА БЛАГА ПИТКА С МЕД

undefined

НЕОБХОДИМИ ПРОДУКТИ
белтъци – 1 бр.
жълтъци – 1 бр. /за намазване/
олио – 3 с.л.
оцет – 1 с.л.
мая – 7 г суха
вода – 200 мл топла
захар – 1 ч.л.
брашно – 1 ч.л. /за активиране на маята/
брашно – 500 г
сол – 1 ч.л.
захар – 1 ч.л.
сусам – за поръсване

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ
В купичка разбиваме 1 белтък (оставяме жълтъка за намазване) 3 с.л. олио и 1 с.л. оцет.

Активираме сухата мая с 200 г топла вода, 1 ч.л. захар и 1 ч.л. брашно.

Пресяваме 500 г брашно, 1 ч.л. сол, 1 ч.л. захар. Правим в брашното кладенче и изсипваме маята и белтъчната смес.

Омесваме меко тесто, което оставяме да втаса.

След 30-40 минути го оформяме на правоъгълник, уточняват от recepti.gotvach.bg.

Намазваме с масло и поръсваме със захар. Навиваме на руло. От двата края на рулото правим розичка. Рулото разделяме на две и сплитаме.

Слагаме върху хартия за печене розичката и около нея навиваме плитката. Мажем благата питка с жълтъка и поръсваме сусам. Така втасва 30-40 минути и печем.

Още топла намазвам лесната блага питка със смес от мед и масло.

Continue Reading

Previous: Ето къде отиде Орбан след Радев и Борисов, предизвика сериозна полемика
Next: Трагедия преди празниците! На 34 години почина бивш футболист на ЦСКА

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.