Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Днес не бива да влизате в морето: Почти не минава тази дата без жертви! Един от най-почитаните празници, на които не се работи
  • Новини

Днес не бива да влизате в морето: Почти не минава тази дата без жертви! Един от най-почитаните празници, на които не се работи

Иван Димитров Пешев юли 20, 2023
pochiiittktk.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

На тази дата старите хора съветват да не се влиза в морето, особено ако е бурно, тъй като преданията разказват как свети Илия слиза всеки път край морето и вълните взимат жертви. За съжаление всяка година това се потвърждава, като почти няма Илинден без няколко жертви.

Имен ден на 20 юли празнуват Илия , Илиян , Илияна, Илкo , Илкa, Илчо

Когато свети Илия изпълнил мисията си на земята, той получил небесно известие.
Ведно със своя верен ученик Елисей се отправил към река Йордан, където на Огнена каляска бил взет в Небесното царство.

По българските земи свети Илия се почита като господар на небесните природни стихии. Той владее градушките, гръмотевиците и светкавиците. Хората вярват, че когато той препуска с конете си и огнената си колесница по небесните пътища, причинява огън и гръмотевици. Затова са го нарекли и с имената „Гръмовник“, „Гръмоделец“ и „Гръмоломник“.

Народните вярвания гласят, че когато светецът търкаля бъчви в небесата, в същия момент на земята гърми. А след като се изправял в битка със крилати змейове, триглави змии или дори Сатаната, тогава на земята вилнеели опустошителни природни стихии.

Разсърди ли се светецът – чакайте ледени зърна от ръкава си да пусне или още по-лошо – да заключи в небесната пещера дъждовете и на земята да настъпи суша. Загърми ли навръх Илинден – овошките ще загинат или ще се повредят, а лешниците и орехите ще са празни, само виното ще е добро.

Какво се прави на Илинден

Традицията повелява на този ден да се заколи курбан в чест на светеца. Обикновено се избира най-старият петел, т.нар. „баща“. Стопанката на къщата става рано призори и замесва погача „боговица“ и „колач“ за свети Илия.

Често селските сборове се организират на този ден. За здравето на всички се принася в жертвоприношение мъжко чифтокопитно животно – вол, теле или бивол. Готви се курбан, който се освещава.

Край могила, параклис, оброчище или стари дъбови дървета извън селото се нарежда трапеза. Според вярващите само така ще могат да умилостивят светеца и да опазят селището и реколтата си от наводнения и градушки.

Според народните поверия на Илинден не трябва да се работи, за да не се разсърди светията. Не бива и да се къпете в морето, дори да влизате във водите му, защото на този ден морето взима най-много жертви курбан за светеца.

На Илинден празнуват абаджиите, кожухарите и терзиите, чийто патрон и покровител и свети пророк Илия.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Шеф Петров избухна: Грях ли е да работиш с качествени продукти
Next: Извънредно: Баща и син паднаха в мина край Перник

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.