Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Днес почина едно дете след нелеп инцидент с колело. Почина, защото държавата ни е ударила дъното и копае мощно надолу
  • Новини

Днес почина едно дете след нелеп инцидент с колело. Почина, защото държавата ни е ударила дъното и копае мощно надолу

Иван Димитров Пешев февруари 27, 2022
deteskrubnnavesttt.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

ДЕЦА В БЪЛГАРИЯ УМИРАТ И БЕЗ ВОЙНА

Уважаеми, съграждани! Не намирам думи да напиша по-меко долните редове.

Днес почина едно дете след нелеп инцидент с колело. Почина, защото държавата ни е ударила дъното и копае мощно надолу.

Почина от безхаберието на политиците и от техните кражби. От липсата на адекватни и навременни действия.

И не говоря само за новото правителство, което отпусна 50 милиона за Украйна, а български деца чакат по болниците за животоспасяващи операции и разчитат на доброволни помощи.

Говоря и за предното правителство, което купи военни самолети, но не купи медицински хеликоптери. Не купи и модерни линейки, а си купи служебни коли.

Това дете е съученик на сина ми в Електрониката. След падане от колело си чупи прешлен и се нуждае от спешна операция. В Пирогов му правят 2 операции, но без успех.

След хиляди молби към болница в Турция се съгласяват да извършат нова операция, но трябва да пристигне до там. В 21 век се оказва, че нямаме подходяща линейка да го закара до там и се налага да дойде линейка от Турция, което струва много пари.

Неговите съученици започват да събират пари помежду си да помогнат на своя приятел, защото държавата липсва. По интересно е да ходят да се ръкостискат в Македония и да назначават наши и ваши, а народът да се оправя.

Въпреки, че са осигурени парите и момчето е пристигнало в болницата, то днес губи битката с живота. Може би тези часове докато е чакал и е бил транспортиран са били от изключително значение. Може би ако имахме медицински хеликоптер и беше закаран веднага да имаше шанс.

Може би и линейка ако имахме да тръгне на секундата, а да не идва от Турция пак можеше да са наред нещата. Но не. Ние нямаме нищо. Нямаме самосъзнание.

Нямаме адекватно правителство. Нямаме чувство за вина. Нивото ни на търпимост е толкова притъпено, че каквото и да се случи никой нищо няма да направи. Единствено можем да се делим и да се противопоставяме.

Един млад живот приключи без време. Срам ме е и ми е болно, че сме докарани до тук.
Мир на душата му и най-искрени съболезнования на родителите на това ангелче.😥

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Украинец, сбогуващ се с дъщеря си, разплака милиони по света
Next: Хампарцумян прогнозира какво ни чака след войната в Украйна

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.