Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Днес почитаме светеца, който лекува рак и дарява щастие в любовта
  • Новини

Днес почитаме светеца, който лекува рак и дарява щастие в любовта

Иван Димитров Пешев септември 12, 2022
darashastaist.jpg

Ако не сте срещнали любовта, посетете храма с чудотворната икона на Светеца. Помолете се и за здраве. Свети Фанурий прекарал своя живот в помощ и служене на хората. После приел мъченическата смърт след огромни изтезания и нечовешки мъки.

Днес Свети Фанурий помага на вярващите да намират своята голяма любов. Човекът, с когото могат да изградят естествено хармонични отношения, които да просъществуват във времето.

В Обрадовския манастир, където се намира голямата чудотворна икона на Свети Мина, има и чудотворна икона на Свети Фанурий. Вярващите, които са ходили там, са видели около иконата на Светеца, че има оставени предмети.

Те са от сватбите на щастливо оженените или омъжени, които са получили подкрепа от Светеца.

Не изпускай тези оферти:

Вярващи разказват, че са имали връзка или брак. Отишли в манастира на поклонение и се помолили пред иконата не само на Свети Мина, но и на Свети Фанурий. След време тяхната връзка или брак се разпадали, защото в живота на хората се появявал истинският и най-подходящ партньор.
Амин!

Още подобни новини:

Църквата в търговищкото село Руец е обновена с дарения на пари и личен труд на местните хора. От години храм „Св. Рождество Богородично“ се нуждаеше от ремонт, а с всяка следваща сградата се рушеше, ставаше все по неугледна и неприветлива за миряните. След възраждането й тук е сключен първият от десетилетия църковен брак.

Идеята за възраждането ѝ идва от десетина млади семейства, които избират спокойствието на селото пред живота в близкия град, разказва пред БТА Божанка Дамянова – член на църковното настоятелство и човекът, който и за добро, и за лошо отваря черквата. Защото свещеник тук служи единствено по-големите християнски празници.

Църквите в страната получиха допълнителни 4 млн. лева помощ

Зародилата се идея плавно се подема и от други хора в селото. Пример за дарителство дават момичетата и девойките от лазарската група. Те първи даряват 222 лева – събрани от лазаруването, за ремонт на храма. Взема се решение всяко семейство да даде своята лепта за богоугодното дело – кой колкото може и колкото му е на сърце, допълни Дамянова.

Сумата в касата постепенно набъбва и със затоплянето на времето вече се мисли за дейности. През лятото в родното село си идват и гурбетчии, които въпреки че са мюсюлмани, също прегръщат идеята и заделят пари. Един от тях дарява крупна сума. Майстор строителят Димитър Георгиев, родом от Болярово, но от три години живеещ в Руец, се наема да ремонтира храма безвъзместно. Съпругата му Ангелина пък се заема с почистването на мебелите и иконите. Куполът е обновен с дарения, кметът Ибрям Садулов дава боята за него и така обителта се възражда. С доброволен труд е почистен дворът, посадени са и дръвчета. Жени даряват изработени от тях гоблени икони. В дейностите са вложени близо 5 000 лева.

„Притеснявахме се дали ще успеем за 15 август , когато православната църка чества Успение Богородично. Но… с божията помощ и с всеобщи усилия нещата се случиха“, разказва Божанка Дамянова.

В обновения храм в празничния ден се сключва и църковен брак – семейство Петър и Божанка Дамянови събират близки и приятели, за да се врекат и пред Бог, въпреки че вече 20 години живеят заедно и се радват на пораснала дъщеря. Църквата отваря врати за венчавка с над 260 гости, сватбата се организира според българските традиции и обичаи, а всички гости са в народни носии.

Днес, след като обновената църква радва миряните, те мислят и за ремонтиране на пристройката към нея. В бъдеще, ако се съберат средства, помещението може да се използва за организиране на помени, каза още Божанка Дамянова.

По думите на местните и други семейства са изявили желание да се врекат във вярност и пред Господ точно в храма в Руец.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Смъртоносните каскади на АМ Тракия продължават! Кола се търкаля с бясна скорост точно до фучащите в движението!
Next: Погледнете отвътре замъка Балморал, където почина кралица Елизабет

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.