Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Днес честваме Рождество Богородично. Ето какво може да се прави и какво не бива
  • Новини

Днес честваме Рождество Богородично. Ето какво може да се прави и какво не бива

Иван Димитров Пешев септември 8, 2023
bogoroddsiskds.jpg

На 8 септември отбелязваме Рождество Богородично, един от големите християнски празници. Бъдете добри и изпълнени с радост, за да почетете паметта на Богородица с достойните си дела.

За християнската църква раждането на Непорочната Майка бележи началото на благодатта и рода на Месията. Всяка година празникът се отбелязва от православните с голяма радост.

На този ден молитвите към Дева Мария, изречени по специален начин, ще имат голяма сила, а някои православни ритуали могат радикално да променят живота към по-добро.

Празникът Рождество Богородично е сред 12-те най-големи, празнувани от църквата. Църквата също налага определени забрани за дейности, които е нежелателно да се извършват в такъв светъл и значим ден за всеки вярващ.

История и значение на празника

Дева Мария символизира надеждата и вярата. Именно с това започва евангелската история за Месията и как той дава живота си, за да избави хората от първородния грях.

Ненапразно Рождество Богородично се празнува първо в църковния календар. Това е първият празник след началото на индикта и църковната нова година. На този ден Църквата си спомня историята за раждането на Дева Мария, нейния труден път, изпъстрен с трудни моменти.

Животът на Дева Мария е неразривно свързан с нейните родители – Йоаким и Анна. Те не можели да имат деца, но Господ се смилило над тях, чувайки молитвите им. Девет месеца по-късно те имаха момиче. Двойката дала обещание да даде детето да служи на Бога, което направиха, когато Мария била на три години.

Какво може да се прави на Рождество Богородично

Православните християни отиват на служба, за да отправят молитви към Божията майка и да измолят нейното застъпничество и закрила. Вярва се, че на 8 септември Небето се отваря и се вслушва във всяка изречена дума, затова можем да помолим Висшите сили за всичко, което ви тревожи.

Искреността и покаянието за вашите грехове ще ви помогнат да изкупите вината си пред Бога и да започнете пътя на праведен живот.

На този ден можете да поискате прошка от родителите си, да се помолите за тяхното здраве и дълголетие.

Препоръчително е всички съпруги, майки и момичета, които търсят своето щастие, да посетят храма на този ден, за да слушат тържествената служба, посветена на чудото на раждането на Застъпницата.

Майките днес трябва да помолят Бог да води изгубените души на техните деца по правия път, да ги вземе под крилото си и да ги пази от всяко зло. В този ден не можете да бъдете тъжни без причина или да се отдадете на мъка и негативни мисли.

Трябва да правите добро, особено към майките си. Това е един вид християнски ден на майката.

По стар стил празникът се чествал на 21 септември. Тогава хората започвали да празнуват и прибирането на реколтата. Колкото повече били събраните плодове на труда, толкова по-дълги били празненствата, понякога се проточвали по две седмици.

Хората си ходели на гости и опитвали храна, приготвена от събраната реколта. Колкото по-гостоприемни били трапезите и по-гостоприемни домакините, толкова повече късмет и берекет ги очаквали.

Днес е обичайно да се отнасяме към всяка жена със специално уважение, като си спомняме за първоначалната божествена искра във всеки от нас.

Какво не се прави на Рождество Богородично

В този ден не можете да ругаете, да проявявате агресия или недоволство. Премахнете тежката работа, почистването и физическата активност, като отделите време за молитва.

Големият празник не предполага масови тържества, придружени от развлекателни събития с употреба на алкохол. Църквата насърчава хората да прекарват това време със семейството си, като се отказват от гледането на телевизия в полза на общуването на живо.

Ако на този ден вали проливен дъжд, това означава, че Богородица скърби за хората и техните грехове.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Д-р Неделя Щонова накара всички да плачат с тази разтърсваща история
Next: Христо Стоичков към България: Имам какво да Ви кажа, искам да ме чуете много добре

Последни публикации

  • Доведената ми дъщеря, Лилия, която току-що бе навършила шестнадесет, поиска да организира парти край басейна. Живеехме в голяма, модерна къща с панорамни прозорци, които гледаха към безупречно поддържана градина
  • Биологичният ми баща си тръгна, когато бях толкова малък, че споменът за него беше по-скоро мъгла, отколкото картина. Беше призрак в разказите на майка ми, сянка, която се беше изпарила преди зората на моето съзнание
  • На петдесет реших да се откажа. Не от живота, а от ролята, която бях играл в него твърде дълго. Ролята на бездънна касичка, на вечен гарант за чужди мечти, на рамо, на което се облягаха не за утеха, а за да стъпят по-високо
  • Телефонът иззвъня с пронизителен, настоятелен звук, който проби тишината на следобеда. Анна вдигна поглед от книгата, която се опитваше да чете от половин час, без да успее да погълне и една страница. Сърцето ѝ подскочи. Беше звъненето, което всяка майка разпознава – не просто повикване, а сигнал за тревога. На екрана светеше името на дъщеря ѝ, Лилия.
  • Гледала съм дъщерята на снаха ми безброй пъти. Повече, отколкото мога да преброя, повече, отколкото Десислава някога щеше да признае. Аз бях удобната леля, онази, на която се звъни в последния момент, онази, чийто живот се смяташе за достатъчно маловажен
  • Баща ми и аз работим в една и съща болница. Той е медицинска сестра, аз съм социален работник. Това само по себе си не е необичайно. Много семейства споделят професионалното си поприще, преплитайки съдбите си в сложната паяжина на общия занаят
  • Майка изпрати сина си в първи клас. Той стискаше здраво ръката ѝ и не искаше да я пусне. Влязоха в класната стая и учителката го усмихнато насърчи да седне на чина. Детето седна, но вместо да извади тетрадка
  • Нощта беше враг. Безмилостен, лепкав враг, който се опитваше да затвори клепачите на Петър с оловна тежест. Всяка клетка в тялото му крещеше за сън, но той я заглушаваше с поредната чаша горчиво, престояло кафе
  • Поканата дойде неочаквано, лаконичен текст от Симеон: „Ставам на тридесет. Ела да се видим. Старият адрес.“ Сърцето ми подскочи. Не се бяхме виждали от близо година, може би повече. Животът ни беше повлякъл в различни посоки
  • Въздухът в стаята се сгъсти, сякаш думите ми бяха изсмукали целия кислород. Седях на ръба на старото кресло в хола на родителите ми, а сърцето ми биеше в гърлото, оглушително и неравномерно.
  • Снаха ми, Десислава, организираше парти за разкриване на пола на бебето. Слънцето се сипеше през големите прозорци на къщата им, онази същата къща, за която брат ми Виктор беше изтеглил огромен заем, за да може тя да има своята „мечтана крепост“.
  • Когато татко почина, сякаш земята се срина под мен. Той беше всичко за мен — моята опора, моят фар в бурното море на живота, единственият, който истински ме разбираше и чиято безрезервна любов усещах като физическа прегръдка дори когато беше далеч. Райко беше човек с голямо сърце, но и с голямо състояние
  • Всичко започна с един плик. Обикновен, бял, с тънко прозорче от целофан, през което се виждаше името ми, изписано с безличен компютърен шрифт. Лежеше върху малката масичка в антрето, поставен там от пощальона
  • Веднъж си купих антична чиния онлайн. На снимката видях, че има пукнатина и се ядосах. Казах на продавача: ‘Искам отстъпка!’ Той започна да мърмори, но се съгласи. Получих я с доставка, и когато я разопаковах, останах смаян – чинията беше… не просто счупена. Беше много повече.
  • Въздухът в трапезарията беше пропит с аромата на печено пиле с розмарин и тихия, щастлив смях на сина ми Даниел. Седеше до мен, а срещу него беше Михаела – момичето, което бе откраднало сърцето му през първата му година в университета
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Доведената ми дъщеря, Лилия, която току-що бе навършила шестнадесет, поиска да организира парти край басейна. Живеехме в голяма, модерна къща с панорамни прозорци, които гледаха към безупречно поддържана градина
  • Биологичният ми баща си тръгна, когато бях толкова малък, че споменът за него беше по-скоро мъгла, отколкото картина. Беше призрак в разказите на майка ми, сянка, която се беше изпарила преди зората на моето съзнание
  • На петдесет реших да се откажа. Не от живота, а от ролята, която бях играл в него твърде дълго. Ролята на бездънна касичка, на вечен гарант за чужди мечти, на рамо, на което се облягаха не за утеха, а за да стъпят по-високо
  • Телефонът иззвъня с пронизителен, настоятелен звук, който проби тишината на следобеда. Анна вдигна поглед от книгата, която се опитваше да чете от половин час, без да успее да погълне и една страница. Сърцето ѝ подскочи. Беше звъненето, което всяка майка разпознава – не просто повикване, а сигнал за тревога. На екрана светеше името на дъщеря ѝ, Лилия.
  • Гледала съм дъщерята на снаха ми безброй пъти. Повече, отколкото мога да преброя, повече, отколкото Десислава някога щеше да признае. Аз бях удобната леля, онази, на която се звъни в последния момент, онази, чийто живот се смяташе за достатъчно маловажен
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.