Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Днес (16 август) в Опасно изкушение: Зейнеп и Алтай се привличат; Хилял опитва да вземе
  • Новини

Днес (16 август) в Опасно изкушение: Зейнеп и Алтай се привличат; Хилял опитва да вземе

Иван Димитров Пешев август 16, 2023
hgfxbbsdfqq.png

Прочетете какво ще се случи днес (16 август) в следващия епизод на турския сериал „Опасно изкушение“, излъчващ се всеки делник от 20:00 ч. по bTV!

Информацията е написана за Теленовелас Новини!

Източник: Youtube канал „Yasak Elma“

Превод и адаптация: Telenovellas News

Епизод: 424/ сезон 6, епизод 16

Джанер и Емир носят подарък на Кумру, за да ѝ благодарят, че е платила гаранцията им. След това я канят на ресторант.

Хандн дава наставления на Мелоди как да се държи с Енгин. Ендер я чува.

Алтай се обажда на Кумру. Тя му казва, че е заета, но го кани да отидат заедно с момчетата на вечеря.

Зейнеп разговаря с Лейля.

Асуман разпитва Йълдъз дали Доан е идвал. Предлага ѝ да намерят богат мъж на Зейнеп.

Мете е намерил записите от камерите и докладва на Хилял.

Зейнеп и Алтай по случайност се озовават в едно такси. Таксиметровият шофьор сваля и двамата.

Зейнеп и Алтай започват да се привличат.

Хората искат от Хилял съдебна заповед, за да ѝ дадат записите от камерите.

Мелоди настоява да придружи Енгин на делови обяд. Ендер се опитва да се присъедини към тях, но Енгин отказва. Ендер пита Хандан откъде се е появила Мелоди.

Ендер моли Джанер да държи под око Енгин и Мелоди.

Асуман и Йълдъз започват да говорят на Зейнеп за женитба. Асуман е твърдо решена да намери мъж за малката си дъщеря.

Джанер казва на сестра си, че скоро Енгин и Мелоди ще станат любовници. Ендер иска да се омъжи за Енгин, за да ѝ плати дълговете.

Кумру, Джанер и Емир отиват на вечеря, а там е и Тарджан, който веднага започва да я ухажва.

Тарджан посвещава песента си на Кумру. Двамата излизат на сцената, за да пеят заедно. Кумру изкарва на сцената Джанер и Емир.

Йълдъз ревнува приятелите си от Кумру.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: МВР с ексклузивни разкрития за убийството на Алексей Петров
Next: Разследващ журналист за Алексей Петров: Той винаги се движеше по ръба на закона

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.