Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Добавете малко ябълков оцет в чаша мляко: Нито едно хапче не може да ви помогне по-бързо
  • Новини

Добавете малко ябълков оцет в чаша мляко: Нито едно хапче не може да ви помогне по-бързо

Иван Димитров Пешев ноември 11, 2022
qbaosblasbkaskb.png

Спешно средство при запек с ябълков оцет

Ако имате нужда от бързо и лесно решение за запека и за ускоряване на метаболизма, това е идеалното решение. Обикновено се използва, когато 2, 3 или повече дни, не сте изпразвали червата си, така че е наложително да се провокира перисталтиката и да се раздвижат червата.

Необходими съставки: ½ чаша прясно мляко 2 супени лъжици ябълков оцет 2 супени лъжици топла вода

Приготвяне: Смесете две супени лъжици ябълков оцет с две супени лъжици топла вода. Добавете тази смес към половин чаша прясно мляко.

Не изпускай тези оферти:

Пийте сутрин на празен стомах и повтаряйте, докато имате нужда.

Ябълковият оцет не само ще ви помогне при запек, но и ще подобри метаболизма ви.

Вижте още: Аспержи с чесън и пармезан: Бомба за възстановяване на организма

И със сигурност ще помогне да се отървете от излишните килограми!

Още интересни новини:

Някои хора имат един интересен и набиващ се на очи малък белег, намиращ се най-горе на лявата ръка, досущ под рамото. Обикновено това са хора на средна и по-голяма възраст. И затова доста често децата и по-младите се чудят – каква е тази странна „марка“? Отговорът е, че този белег се е получил при поставяне на ваксина срещу едра шарка.

Това е било абсолютно задължително до 80-те години на миналия век. Всъщност ваксинацията против едрата шарка, позната още и като вариола, В България става задължителна от 1903 г., когато влиза в сила на Закона за опазване на общественото здраве. През 1980 г. Световната здравна организация обявява окончателното унищожаване на вируса в природата. Какво обаче се случва при ваксинирането и защо остава споменатият белег?

КОГАТО ВАКСИНАТА Е БИЛА ПОСТАВЯНА, СЕ Е ОБРАЗУВАЛ ПЪРВО МЕХУР, А СЛЕД ТОВА КОРИЧКА
За да се излекува нараненото място са били нужни няколко седмици, след които в крайна сметка оставал кръгъл белег. При инжектирането лекарите използвали раздвоена игла, потопена в разтвора за ваксината.

Всеки път, когато иглата разкъса кожата, тя добавя малко количество от ваксината, което причинява мехурите. Може би затова белезите са доста големи. Какво се случва след ваксинацията? На ваксинираното място се появява леко подуване, което се успокоява за период от 6 до 8 часа. Впоследствие отокът изчезва.

6-8 седмици по-късно, има и друго, подобно подуване, което прилича на ухапване от комар. Това подуване започва да расте и образува мехур, който се разпуква и освобождава течност, като се образува язва. Язвата зараства, но остава белег.

След 70-те години
На Запад, след 70-те години, едрата шарка изчезнала и затова тази ваксина вече не е практика, само някой да отива в страна, където вирусът все още е активен. През 80-те години вариола вирусът е ликвидиран от цялото население, и вече не се нуждаем от ваксина срещу едра шарка.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жена остави чанта с пари в шкафче на магазин, а после изрева с пълен глас
Next: Тoвa растение мe cпacи oт paк: Един чoвeк oткpивa нeвepoятнo пpeживявaнe

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.