Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Добра вест за пенсионерите: Със 100 лева вдигат пенсиите от тази дата
  • Новини

Добра вест за пенсионерите: Със 100 лева вдигат пенсиите от тази дата

Иван Димитров Пешев март 30, 2024
acsdvdfkvsdfkbkfdkgdm.png

Финансовият министър говори на форум.

Държавата е по-богата. Хората също, по мнението му.

Увеличили са се пенсиите на пенсионерите.

С над 400 лева се е увеличила пенсията за 3 години.

С още близо 100 лева ще се увеличи от 1 юли тази година. Това ще позволи на хората да не избират между хляба и лекарствата, според него. Ако искаме да сме европейска държава, трябва да се грижим за нашите родители, съветва финансовият министър, цитиран от News.bg.

„Това не е покаяние, това не е лява политика това е човешка политика“, каза Василев.

Всички трябва да могат да берат плодовете на своя труд, настоява той. „Благата не трябва да са за назначени предприемачи. Ако искаме България да стане латиноамериканска държава, гласувайте за ГЕРБ“, призова финансист номер 1.

Изплащането на пенсии в пощите да се удължи с 5 години, предвиждат промени в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Така на практика се удължава срокът на възлагане на задължението на „Български пощи“ ЕАД да извършва обществената услуга на територията на цялата страна по изплащането на пенсии чрез пощенски станции.

Тази услуга е от общ икономически интерес, като такива са икономически неефективни дейности или които пазарът не може да предоставя при условия, отговарящи на обществената потребност. Без намеса на държавата, някои категории граждани не биха могли да ползват съответната услуга. Това налага държавата да възложи върху доставчик задължение за обществено обслужване, което е основано на критерии за общ интерес и с което се гарантира, че услугата се предоставя при условия, позволяващи на доставчика да изпълнява задачата си.

Извършването на услугата от общ икономически интерес – изплащане на пенсии чрез пощенските станции на територията на цялата страна е възложено на „Български пощи“ ЕАД с посочената наредба, за срок 10 години, считано от 1 юли 2016 г., се напомня в мотивите към проекта.

Друга промяна в наредбата предвижда да се увеличи сумата, която „Български пощи“ получават, за да компенсират разходите си по тази услуга. Изплащането на пенсии представлява несправедлива финансова тежест за „Български пощи“ ЕАД, за което дружеството се компенсира от държавата. Към настоящия момент дружеството има право да получи до 15 млн. евро.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: С една най-обикновена подправка боядисвам невероятни златни яйца за Великден – зарежете боите, пълни с химикали
Next: Напръскайте пода и мебелите с това и 2 седмици няма да има прах

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.