Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Добра новина за много пенсионери. Дават им парични бонуси
  • Новини

Добра новина за много пенсионери. Дават им парични бонуси

Иван Димитров Пешев ноември 17, 2022
bbnaosnoasnuasnas.jpg

Пенсионерите ще получат по 70 лв. коледна добавка към пенсиите си през декември. Това решиха министрите от служебния кабинет на Гълъб Донев на заседанието си днес.

Добавки ще получат всички над 2,34 млн. пенсионери без значение от размера на пенсиите им. Те ще бъдат изплатени заедно с парите за декември в началото на следващия месец.

Осигурен е допълнителен ресурс за бюджета на Държавното обществено осигуряване, обяви в Министерския съвет Лазар Лазаров, вицепремиер по социалната политика и ресорен министър. Той каза, че правителството е последователно в усилията си за подкрепа на доходите на населението в България, предава БТА.

По думите на финансовия министър Росица Велкова коледните добавки за пенсионерите са от реализирани икономии.

Не изпускай тези оферти:

„В подкрепа на мерките, които предприехме за увеличаване на помощите за отопление, както и за предоставяне на допълнителни ресурси за подкрепа на хората с право на такива, плюс увеличението на границата на бедност догодина, ще стартираме разговори със социалните партньори и за промени в минималната работна заплата. Срещата ще е в края на седмицата“, обяви още Лазаров.

Социалният министър Лазар Лазаров уточни, че изплащането им ще започне през декември заедно с пенсиите и че ще ги получава всеки пенсионер, независимо от размера или вида на пенсията. По думите му, 2 милиона пенсионери ще получат коледни добавки.

Днес, 16 ноември, правителството в рамките на своята последователна политика за подкрепа на доходите на хората прие извънредна мярка за допълнителен ресурс за ДОО, с който да се изплатят еднократни допълнителни суми през декември за всеки един пенсионер. Добавката не зависи от размера на пенсията, съобщи социалният министър Лазар Лазаров.

Това ще се отрази пряко върху доходите на малко над 2 млн. пенсионери. С днешните предприети действия тези добавки ще се включат към декемврийските пенсии, чието изплащане започва от 7 декември.

В подкрепа на мерките, които предприехме за увеличаване на помощите за отопление, както и за предоставяне на допълнителни ресурси за подкрепа на лицата с право на помощи за отопление, плюс предприетите мерки за увеличение на границата за бедността догодина в 22%, ще стартираме разговори със социалните партньори за развитието на МРЗ за догодина. Срещата ще е в края на седмицата, обяви още Лазаров.

Инфлацията за първи път обръща тренда и се забавя с 1,1 процентни пункта, от 18, 7 процента през септември до 18,6 процента през октомври, каза още Росица Велкова. Тя добави, че очакваното забавяне е в съответствие с макроикономическата прогноза на Министерството на финансите.

„Това се дължи на спад в цените на енергоносителите – газ, петрол и други и за което правителството целенасочено работеше“, отбеляза министърът на финансите.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Стринка ме посъветва да сложа малко сода за хляб в шампоана си и познайте какво се случи
Next: МВР преди малко съобщи извънредна вест за търсенето на Сашко

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.