Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Добрев каза какъв слух за 5 млн. евро се носи по жълтите павета и захапа службите
  • Новини

Добрев каза какъв слух за 5 млн. евро се носи по жълтите павета и захапа службите

Иван Димитров Пешев октомври 22, 2023
dqwrdsfgfggerger.png

Смятаме да поставим базите на „Лукойл” под контрола на Държавния резерв. Да не може „Лукойл” да ги държи само за себе си, а да дадем възможност на всеки вносител, който иска да съхранява в тях – да го прави. Това заяви депутатът от ГЕРБ-СДС и председател на енергийната комисия в парламента Делян Добрев.

„Утре ще внесем отнемане на дерогацията на „Лукойл”, което го правим за трети път. Защо Николай Денков и Асен Василев се борят със зъби и нокти за „Лукойл”, който печели 3 млрд. долара от дерогацията на година, а ползата за българския потребител е кръгла нула? Чувам, че е заради едни 5 млн. евро на месец. По жълтите павета се носи такъв слух”, посочи още той.

 

Добрев коментира и изказване на Атанас Атанасов, според който службите са видели „някаква опасност” в това да се отнеме дерогацията. „Става въпрос за два доклада. Защо Атанасов говори само за единия? Първият доклад е 10 страници, който казва, че българската рафинерия може да преработва 90% от произвеждания нефт в света. Обяснява се, че няма никакъв проблем още от следващия ден „Лукойл” да премине на неруски доставчици”, поясни депутатът.

Председателят на енергийната комисия заяви, че два дни по-късно се получава втори доклад от секретна агенция, който твърди, че „има едни рискове”. „Въпросът ми е в тези два дни кой от тези 9 човека, които получават тези доклади, се обади на въпросната агенция и я накара да си коригира доклада. Вторият доклад беше изключително неубедителен и противоречеше на първия”, е мнението му.

Вярвам на първия доклад, а не на втория, за който някой се обади и накара службите да си коригират доклада. Хубаво е точно тези служби да кажат кой е този някой. За какво са ни тези служби, ако някой се обажда и иска докладът да бъде коригиран и те го правят, както му харесва”, допълни той.

На въпрос дали „Лукойл” е бил монополист по времето, когато Добрев е заемал поста на енергиен министър, той отговори: „Имаше около 60% дял. За миналата година делът му от продажбите на вътрешния пазар е 96%. Тоест, миналата година внос на горива нямаше”.

Депутатът коментира, че и той има информация, че синдикатите на „Лукойл” заплашват да излязат на протест. „На „Лукойл” хранилката е прекалено голяма. Свидетел съм на това как „Лукойл” в три поредни парламента си намираше мнозинство”, твърди Добре.

„Какво печели народът от руския нефт? 3 млрд. долара пращаме на режима на Путин. Уралският нефт е с високо съдържание на сяра. Затова, когато си заредим автомобила в чужбина, то е много по-добро от това в България. Потребителят ще спечели от това, че горивото му ще е по-качествено”, заключи той за отмяна на дерогацията.

За „проспаната” ключова промяна, свързана със 100% монопол на „Лукойл” върху съхранението на горива, което позволява всички резерви да се съхраняват само в България, уточни: „Това е проблемът, голямо проспиване. При 100% съхранение на горивата в България и при 92% собственост на складовете на „Лукойл”, означава, че ние по този начин правим „Лукойл” монополист. Всички бяхме подведени от Финансовото министерство и финансовия министър”.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Наше селце е сякаш замръзнало във времето, а крие истински съкровища
Next: Българите обърнаха гръб на Турция, вече търсят ниските цени на пазарите в друга съседна държава

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.