Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Добрев каза какъв слух за 5 млн. евро се носи по жълтите павета и захапа службите
  • Новини

Добрев каза какъв слух за 5 млн. евро се носи по жълтите павета и захапа службите

Иван Димитров Пешев октомври 22, 2023
dqwrdsfgfggerger.png

Смятаме да поставим базите на „Лукойл” под контрола на Държавния резерв. Да не може „Лукойл” да ги държи само за себе си, а да дадем възможност на всеки вносител, който иска да съхранява в тях – да го прави. Това заяви депутатът от ГЕРБ-СДС и председател на енергийната комисия в парламента Делян Добрев.

„Утре ще внесем отнемане на дерогацията на „Лукойл”, което го правим за трети път. Защо Николай Денков и Асен Василев се борят със зъби и нокти за „Лукойл”, който печели 3 млрд. долара от дерогацията на година, а ползата за българския потребител е кръгла нула? Чувам, че е заради едни 5 млн. евро на месец. По жълтите павета се носи такъв слух”, посочи още той.

 

Добрев коментира и изказване на Атанас Атанасов, според който службите са видели „някаква опасност” в това да се отнеме дерогацията. „Става въпрос за два доклада. Защо Атанасов говори само за единия? Първият доклад е 10 страници, който казва, че българската рафинерия може да преработва 90% от произвеждания нефт в света. Обяснява се, че няма никакъв проблем още от следващия ден „Лукойл” да премине на неруски доставчици”, поясни депутатът.

Председателят на енергийната комисия заяви, че два дни по-късно се получава втори доклад от секретна агенция, който твърди, че „има едни рискове”. „Въпросът ми е в тези два дни кой от тези 9 човека, които получават тези доклади, се обади на въпросната агенция и я накара да си коригира доклада. Вторият доклад беше изключително неубедителен и противоречеше на първия”, е мнението му.

Вярвам на първия доклад, а не на втория, за който някой се обади и накара службите да си коригират доклада. Хубаво е точно тези служби да кажат кой е този някой. За какво са ни тези служби, ако някой се обажда и иска докладът да бъде коригиран и те го правят, както му харесва”, допълни той.

На въпрос дали „Лукойл” е бил монополист по времето, когато Добрев е заемал поста на енергиен министър, той отговори: „Имаше около 60% дял. За миналата година делът му от продажбите на вътрешния пазар е 96%. Тоест, миналата година внос на горива нямаше”.

Депутатът коментира, че и той има информация, че синдикатите на „Лукойл” заплашват да излязат на протест. „На „Лукойл” хранилката е прекалено голяма. Свидетел съм на това как „Лукойл” в три поредни парламента си намираше мнозинство”, твърди Добре.

„Какво печели народът от руския нефт? 3 млрд. долара пращаме на режима на Путин. Уралският нефт е с високо съдържание на сяра. Затова, когато си заредим автомобила в чужбина, то е много по-добро от това в България. Потребителят ще спечели от това, че горивото му ще е по-качествено”, заключи той за отмяна на дерогацията.

За „проспаната” ключова промяна, свързана със 100% монопол на „Лукойл” върху съхранението на горива, което позволява всички резерви да се съхраняват само в България, уточни: „Това е проблемът, голямо проспиване. При 100% съхранение на горивата в България и при 92% собственост на складовете на „Лукойл”, означава, че ние по този начин правим „Лукойл” монополист. Всички бяхме подведени от Финансовото министерство и финансовия министър”.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Наше селце е сякаш замръзнало във времето, а крие истински съкровища
Next: Българите обърнаха гръб на Турция, вече търсят ниските цени на пазарите в друга съседна държава

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.