Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Добрев каза какъв слух за 5 млн. евро се носи по жълтите павета и захапа службите
  • Новини

Добрев каза какъв слух за 5 млн. евро се носи по жълтите павета и захапа службите

Иван Димитров Пешев октомври 22, 2023
dqwrdsfgfggerger.png

Смятаме да поставим базите на „Лукойл” под контрола на Държавния резерв. Да не може „Лукойл” да ги държи само за себе си, а да дадем възможност на всеки вносител, който иска да съхранява в тях – да го прави. Това заяви депутатът от ГЕРБ-СДС и председател на енергийната комисия в парламента Делян Добрев.

„Утре ще внесем отнемане на дерогацията на „Лукойл”, което го правим за трети път. Защо Николай Денков и Асен Василев се борят със зъби и нокти за „Лукойл”, който печели 3 млрд. долара от дерогацията на година, а ползата за българския потребител е кръгла нула? Чувам, че е заради едни 5 млн. евро на месец. По жълтите павета се носи такъв слух”, посочи още той.

 

Добрев коментира и изказване на Атанас Атанасов, според който службите са видели „някаква опасност” в това да се отнеме дерогацията. „Става въпрос за два доклада. Защо Атанасов говори само за единия? Първият доклад е 10 страници, който казва, че българската рафинерия може да преработва 90% от произвеждания нефт в света. Обяснява се, че няма никакъв проблем още от следващия ден „Лукойл” да премине на неруски доставчици”, поясни депутатът.

Председателят на енергийната комисия заяви, че два дни по-късно се получава втори доклад от секретна агенция, който твърди, че „има едни рискове”. „Въпросът ми е в тези два дни кой от тези 9 човека, които получават тези доклади, се обади на въпросната агенция и я накара да си коригира доклада. Вторият доклад беше изключително неубедителен и противоречеше на първия”, е мнението му.

Вярвам на първия доклад, а не на втория, за който някой се обади и накара службите да си коригират доклада. Хубаво е точно тези служби да кажат кой е този някой. За какво са ни тези служби, ако някой се обажда и иска докладът да бъде коригиран и те го правят, както му харесва”, допълни той.

На въпрос дали „Лукойл” е бил монополист по времето, когато Добрев е заемал поста на енергиен министър, той отговори: „Имаше около 60% дял. За миналата година делът му от продажбите на вътрешния пазар е 96%. Тоест, миналата година внос на горива нямаше”.

Депутатът коментира, че и той има информация, че синдикатите на „Лукойл” заплашват да излязат на протест. „На „Лукойл” хранилката е прекалено голяма. Свидетел съм на това как „Лукойл” в три поредни парламента си намираше мнозинство”, твърди Добре.

„Какво печели народът от руския нефт? 3 млрд. долара пращаме на режима на Путин. Уралският нефт е с високо съдържание на сяра. Затова, когато си заредим автомобила в чужбина, то е много по-добро от това в България. Потребителят ще спечели от това, че горивото му ще е по-качествено”, заключи той за отмяна на дерогацията.

За „проспаната” ключова промяна, свързана със 100% монопол на „Лукойл” върху съхранението на горива, което позволява всички резерви да се съхраняват само в България, уточни: „Това е проблемът, голямо проспиване. При 100% съхранение на горивата в България и при 92% собственост на складовете на „Лукойл”, означава, че ние по този начин правим „Лукойл” монополист. Всички бяхме подведени от Финансовото министерство и финансовия министър”.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Наше селце е сякаш замръзнало във времето, а крие истински съкровища
Next: Българите обърнаха гръб на Турция, вече търсят ниските цени на пазарите в друга съседна държава

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.