Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Доброволка посочи най-голямата грешка, която допуснахме с украинските бежанци у нас
  • Новини

Доброволка посочи най-голямата грешка, която допуснахме с украинските бежанци у нас

Иван Димитров Пешев май 12, 2022
ukakasoobeja.jpeg

Напрежението между българските граждани и чуждестранните вече е голямо, разказа Невяна Филева, доброволец в Центъра за посрещане на украинските бежанци във Варна. Тя определи ситуацията като „доста обострена“.

„В началото беше някаква магия. Аз не съм очаквала, че в днешно време може да има такава голяма доброта от всички страни.

Имаше огромна вълна от дарители и от доброволци.

Когато държавата започна да помага, да пречи, да структурира, в момента, в който потекоха пари и финансиране, много хотели се отвориха. Сигурността, че хотелиерът ще си получи паричките, отвори огромна леглова база. В първите дни за всяко едно легло сме се борили, за всяко едно човече сме се борили.

След това последва едно отдръпване и в момента агресията, видима в града навсякъде, е по-голяма, отколкото съпричастността“, разказа Филева.

„Датата 31 май, обявена за край на подпомагането за настаняването и издръжката на украински граждани, не е ясна от вчера, тя е ясна от доста време назад и „правителството продължава да ходи след събитията“, каза Филева, цитирана от „Флагман“.

Гонят украинските бежанци от БГ хотелите! Дали?

По думите ѝ оттук нататък времето е прекалено малко и всички се надяват, че този срок ще бъде удължен.

„Тази неяснота създава ужасно много проблеми и при нас. Продължаваме да посрещаме украински бежанци, продължаваме да ги настаняваме с неяснотата какво правят те след няколко дни и за колко време ги настаняваме“, допълни доброволецът.

Невяна Филева отчита като грешка, че в началото бежанците са били настанени в 3-, 4- и 5-звездни хотели, а в момента искаме да ги преместим „в почивни станции от миналия век и те да бъдат щастливи от това“.

Само във Варна има над 20 хиляди души, казва тя.

„Аз не знам къде могат да се открият 20 хиляди места след 20 дни, в началото на туристическия сезон“, допълни Филева.

Тя смята, че някои хотелиери са склонни да удължат престоя на украинците, но срещу настоящото заплащане, а това, което предвижда държавата оттук нататък е „много по-нисък бюджет, за да може програмата да не е атрактивна“.

„Хората трябва да могат по най-бързия начин да се интегрират. Докато те са на хотел, особено по Черноморието, те наистина смятат, че са на почивка“, коментира доброволката.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Корнелия Нинова ходи с колие за 5 бона, докато хората гладуват
Next: Черешите тази година ще са златни! Цената им направо удари тавана

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.