Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Добро утро от Пирогов! Моят син Макс на 15 години е още в безсъзнание
  • Новини

Добро утро от Пирогов! Моят син Макс на 15 години е още в безсъзнание

Иван Димитров Пешев юли 28, 2022
prurogoaooavo.png

Кадър ФБ

„Добро утро от 122-ри кабинет в Пирогов“.

Това пише майката Елица Йорданова.

Постът й буквално за минути обиколи социалните мрежи.

„За тези от вас, които не знаят, това е кабинета по токсикология.

Там съм с моя син, Макс, на 15 години, който е все още в безсъзнание след употреба на алкохол и райски газ в дискотеката в град Правец, въпреки положените за него грижи в спешното отделение на поликлиниката в града (по-късно ще добавя имената на хората, които бяха на смяна), и след 3-те банки глюкоза…

В безсъзнание и с 1.43 промила алкохол според теста с дрегер.

Нормално, добро момче, спортист, който не пуши, никога не е употребявал алкохол, райски газ и т.н. се опитва да пребори отровата в кръвта си.

Това не е разказ за вредите от алкохола, нито за възпитанието, нито за това кой за какво е отговорен или виновен в конкретната ситуация.

Това е разказ за всеобщото малодушие, за страха в малкия град и за мълчанието на агнетата.

Ще се опитам да бъда максимално кратка, тъй като пиша с едната ръка, докато с другата държа главата на детето си, което се опитва да повръща.

Всъщност няма какво толкова да ви разказвам, просто ще ви задам няколко въпроса, а вие не се чувствайте длъжни да ми отговаряте. Отговорете на себе си.

Защо в Правец всички знаят какво се случва в дискотеката?

Защо в дискотеката се допускат малолетни лица с хвърчащи, попълнени от когото и да е декларации, въпреки, че в тях изрично се посочва, че трябва да са попълнени от родител?

Защо в дискотеката се продават балони с райски газ на малолетни лица?

Проверките на КЗП в дискотеките за продажба на райски газ продължават

Дали на някого е хрумвало да провери какво се случва в единственото заведение в града, от което се чува силна музика в 2:30 сутринта?

Дали на някого е хрумвало да провери защо пред заведението е пълно с пияни, неадекватни и повръщащи младежи?

Дали на някого е хрумвало да пусне жалба, да предизвика проверка, да потърси публичност, да реагира?

Какво мисли полицията по въпроса?

Какво мисли Община Правец по въпроса?

Какво мислят гражданите на Правец?

Защо всички, с които разговарях тази нощ гледат в земята и хапят устни, когато им задавах същите въпроси?

Разбирате ли накъде бия…?

Ние българите сме много добри в това да си заравяме главата в пясъка, да чукаме на дърво и да се надяваме такова нещо да не се случи в нашата къща.

“Да не дава Господ” си го повтаряме във всеки случай, при който нещо лошо сполети роднини, колеги, приятели. Като че ли, той Господ няма друга работа, освен да ни предпазва от лоши неща.

Като че ли нямаме мозъци, сърца, ръце и усти, с които да направим нещо. Преди да е станало късно, преди нещастието да е почукало и на нашата врата.

Замислете се, погледнете децата си, пак помислете и после отговорете на себе си. Защото ако тази нощ, “не дай си Боже” имахте нужда от линейка за вас, вашето дете, ваш близък, приятел или роднина, тя нямаше да е на разположение. Тази нощ единствената линейка в Правец кара моя син към токсикологията на Пирогов“, се пише в поста.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Електрически автомобил гори като факла във Варна и пали други коли, три екипа пожарникари го гасят
Next: Генерал Атанасов хвърли бомба: Ето какво са се наговорили Борисов и Слави Трифонов за властта

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.