Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Добро утро от Пирогов! Моят син Макс на 15 години е още в безсъзнание
  • Новини

Добро утро от Пирогов! Моят син Макс на 15 години е още в безсъзнание

Иван Димитров Пешев юли 28, 2022
prurogoaooavo.png

Кадър ФБ

„Добро утро от 122-ри кабинет в Пирогов“.

Това пише майката Елица Йорданова.

Постът й буквално за минути обиколи социалните мрежи.

„За тези от вас, които не знаят, това е кабинета по токсикология.

Там съм с моя син, Макс, на 15 години, който е все още в безсъзнание след употреба на алкохол и райски газ в дискотеката в град Правец, въпреки положените за него грижи в спешното отделение на поликлиниката в града (по-късно ще добавя имената на хората, които бяха на смяна), и след 3-те банки глюкоза…

В безсъзнание и с 1.43 промила алкохол според теста с дрегер.

Нормално, добро момче, спортист, който не пуши, никога не е употребявал алкохол, райски газ и т.н. се опитва да пребори отровата в кръвта си.

Това не е разказ за вредите от алкохола, нито за възпитанието, нито за това кой за какво е отговорен или виновен в конкретната ситуация.

Това е разказ за всеобщото малодушие, за страха в малкия град и за мълчанието на агнетата.

Ще се опитам да бъда максимално кратка, тъй като пиша с едната ръка, докато с другата държа главата на детето си, което се опитва да повръща.

Всъщност няма какво толкова да ви разказвам, просто ще ви задам няколко въпроса, а вие не се чувствайте длъжни да ми отговаряте. Отговорете на себе си.

Защо в Правец всички знаят какво се случва в дискотеката?

Защо в дискотеката се допускат малолетни лица с хвърчащи, попълнени от когото и да е декларации, въпреки, че в тях изрично се посочва, че трябва да са попълнени от родител?

Защо в дискотеката се продават балони с райски газ на малолетни лица?

Проверките на КЗП в дискотеките за продажба на райски газ продължават

Дали на някого е хрумвало да провери какво се случва в единственото заведение в града, от което се чува силна музика в 2:30 сутринта?

Дали на някого е хрумвало да провери защо пред заведението е пълно с пияни, неадекватни и повръщащи младежи?

Дали на някого е хрумвало да пусне жалба, да предизвика проверка, да потърси публичност, да реагира?

Какво мисли полицията по въпроса?

Какво мисли Община Правец по въпроса?

Какво мислят гражданите на Правец?

Защо всички, с които разговарях тази нощ гледат в земята и хапят устни, когато им задавах същите въпроси?

Разбирате ли накъде бия…?

Ние българите сме много добри в това да си заравяме главата в пясъка, да чукаме на дърво и да се надяваме такова нещо да не се случи в нашата къща.

“Да не дава Господ” си го повтаряме във всеки случай, при който нещо лошо сполети роднини, колеги, приятели. Като че ли, той Господ няма друга работа, освен да ни предпазва от лоши неща.

Като че ли нямаме мозъци, сърца, ръце и усти, с които да направим нещо. Преди да е станало късно, преди нещастието да е почукало и на нашата врата.

Замислете се, погледнете децата си, пак помислете и после отговорете на себе си. Защото ако тази нощ, “не дай си Боже” имахте нужда от линейка за вас, вашето дете, ваш близък, приятел или роднина, тя нямаше да е на разположение. Тази нощ единствената линейка в Правец кара моя син към токсикологията на Пирогов“, се пише в поста.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Електрически автомобил гори като факла във Варна и пали други коли, три екипа пожарникари го гасят
Next: Генерал Атанасов хвърли бомба: Ето какво са се наговорили Борисов и Слави Трифонов за властта

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.