Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Доведоха родилка да ражда и всичко си беше наред, докато не роди и усети, че нещо не е както трябва и изпадна в паника
  • Новини

Доведоха родилка да ражда и всичко си беше наред, докато не роди и усети, че нещо не е както трябва и изпадна в паника

Иван Димитров Пешев ноември 14, 2022
rodidadlaskdasd.jpg

30-годишната американка Линдзи Алтис преживя най-големия си шок, минути след като роди.

Първичната й реакция – а именно опуленото й лице, след като излиза от родилното, са запечатано на снимка, която обиколи социалните мрежи и се превърна в истински хит.

Жената е получила много неочаквана изненада. Тя е хванала новороденото си момиче и тогава е осъзнала нещо наистина страшно.

Не изпускай тези оферти:

„Веднага заподозрях, че нещо не е наред“, казва майката.

Жената ражда момиченце и веднага, по време на самото раждане, разбира че има и второ бебе. На другият ден съпругът на Линдзи – Уесли прави забавна снимка на зашеметената майка, която стои с отворена уста. докато лекарите й подават второто дете.

„А това е момче“, казват й те.

Линдзи твърди, че съжалява само за едно нещо – никой не е заснел реакцията на мъжа й, когато научава, че всъщност децата са две, а не едно. „Тези емоции не могат да бъдат предадени“, казва тя.

За Линдзи това всъщност е втора бременност. Първата преминала без изненади – родила момченце, което решила да кръсти Джанго.

Когато видях новородената си дъщеря, заподозрях, че нещо не е наред“, казва майката.

„Беше толкова малка, а аз бях качила два пъти повече килограми, отколкото през първата си бременност. Не разбирах как моето бебе може да е толкова малко“, добавя тя.

Едва виждайки дъщеричката си, тя усеща нова болка. „Невъзможно е да предам емоциите си с думи, когато разбрах, че съм напът да родя и още едно дете“,спомня си Линдзи.

Сестрите дори не разбираха в първия момент какво се случва, но аз очаквах, че второто бебе е на път.

Линдзи споделя, че по време на бременността не е имала никакви признаци, че очаква две, а не едно бебе.

„Втората бременност премина точно като първата. Всичко показваше, че ще се роди едно здраво бебе. Не съм си правила ултразвук, не чувствах, че ми трябва“, казва тя.

 

„Направиха ми такъв през последните седмици, за да се уверят, че с бебето всичко е наред, но дори тогава никой не видя близнаци“, спомня си Линдзи.

По-късно, гледайки видеото от ултразвука на запис, Линдзи успяла да забележи и второто бебе.

„Мисля, че ако лекарите търсеха второ бебе, със сигурност щяха да го видят“, сигурна е жената.

Линдзи се шегува със ситуацията: „Този ден сигурно съм поставила световен рекорд по брой викове на „О, Боже мой!“ за 10 минути“, усмихнато признава многодетната майка.

„Много сме щастливи и не съжалявам за нищо“, казва още тя.

Continue Reading

Previous: Забелязаха изчезналия Сашко на 100 км от София с непозната жена
Next: МВР с последни новини за издирването на малкия Сашко от Перник

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.