Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Довърши ги: Николай Събев с нов тежък удар по ПП
  • Новини

Довърши ги: Николай Събев с нов тежък удар по ПП

Иван Димитров Пешев октомври 6, 2022
sbsabasbasybusaub.jpg

Вече стана ясно, че бившият министър на транспорта Николай Събев, който водеше листата на „Продължаваме промяната” (ПП) в Русе, отказа да е народен представител. Заявлението му е било прието от Централната избирателна комисия (ЦИК).

„Никога не съм искал да бъда професионален политик и сега смятам, че ще съм полезен в подобряването на бизнес средата повече, отколкото бих бил на политическата сцена“, се казва в позиция на Николай Събев, изпратена до медиите.

„Политическият start-up вече е утвърдена партия и аз съм спокоен за бъдещето ѝ. Оставам част от отбора и съм насреща да помагам „Продължаваме промяната“, посочва Събев.

Бившият транспортен министър продължава: „Преди година и половина се включих в един ентусиазиран отбор от млади хора защото вярвам, че България трябва и може да се промени. Исках да покажа, че и моето поколение, и хората, които са изградили силен и успешен бизнес, трябва да са част от изграждането на една нова България“.

Не изпускай тези оферти:

По думите му ПП вече е „спечелила сърцата на много българи“ и е сигурен, че това, което е започнато тогава, вече е кауза на голяма част от обществото.

Междувременно пък стана ясно, че бившият министър на транспорта и член на „Продължаваме Промяната“ Николай Събев напуска и партията. Новината бе потвърдена и от партията.

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ

Още политика:

Отново сме в режим, подобен на този от миналата година – трудно ще се създаде коалиция. Разликите са значителни, а и тези, които доскоро бяха на власт, сега искат да са в опозиция, за да покажат, че и другите партии не могат да управляват.

Няма достатъчно други десни партии, които да са готови да работят с ГЕРБ. Единствената възможна, но все по-малко вероятна коалиция, е около тях. Mоже да се присъединят ДБ и ДПС, които също имат десни политики. Това каза бившият финансов министър Симеон Дянков в интервю за предаването „Твоят ден” по NOVA NEWS.

Според него ДБ и ГЕРБ са десни партии, но едва ли те ще намерят общ език сега. „Дясно правителство може да има след евентуални следващи избори. Дано, освен външнополитически, има и финансови и икономически разговори“, посочи той.

Относно медиаторството на Соломон Паси и Росен Плевнелиев в преговорите между партиите Дянков смята, че въпреки че са уважавани фигури, едва ли ще успеят да изгладят всички различия.

„За България е важно да заеме по-твърда външнополитическа позиция по повод конфликта в Украйна. Трябва много по-категорично да осъдим руската агресия и да подпомогнем с каквото можем Украйна. Тежката финансова и икономическа криза са далеч по-важни теми“, отбеляза още Дянков.

Според него първата крачка по пътя към разрешаване на финансовите проблеми е приемането на Бюджет 2023. „Една от основните грешки на тазгодишната план-сметка е да се каже, че ще има актуализация. Това никой финансов министър не бива да си го позволява в бъдеще. Сега имаме добър такъв, но трябва сериозно да се мисли за перата, които ще ограничат инфлацията. В момента тя идва главно от два сектора – енергетика и храни.

Следователно всички социални мерки трябва да са фокусирани върху тях. Следва да има анализ къде и как да се помага на домакинствата, а не на всички заедно. Така може да се намали общото перо субсидии и те да са фокусирани върху най-нуждаещите се. Така ще се намали инфлацията“, препоръча експертът.

По думите му дефицитът е над 11 млрд. Освен тях има и други разплащания, а близо 16 млрд. е общата дупка на финансиране с покриването на бивши дългове.

„Компенсациите не трябва да се увеличават като обхват, а да са по-фокусирани. Държавата вече трудно може да издържи това раздаване на пари. Нашият бюджет от тази гледна точка върви на все по-голям дефицит. За тази година се предвижда той да е над 4%, за 2023 – над 5. От много години не бяхме имали такъв.

С кратки парламенти се дават повече пари, те са по-популистки“, подчерта Дянков.
Според него оттук нататък правителството има възможност да реши дали да следва политиката на кабинета „Петков“, или да съкрати списъка с нещата, които са обещавани, но не можем да си позволим.

„Лихвите с всеки изминал месец вървят нагоре. Ще вземаме заеми на 8%, което е голяма лихва. Не се показват лидери, които да кажат, че нямаме пари за всички тези разходи. Разговорът се води във външнополитически аспект. Средният човек обаче се интересува от финансовите теми. В момента сме в голяма криза, оставена на заден план от политиците“, казва още той.

Използвайки типичния за него пример финансистът посочи, че за следващата година към пицата ще има допълнителни гарнитури. „Служебният кабинет няма да тръгне срещу политиките на социално раздаване, бъдещ редовен такъв също няма да го направи. Бюджет 2023 ще е над нашите възможности. Трябва дясно правителство с консервативна политика, за да избегнем безразборното харчене“, предупреди бившият финансов министър.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно от НОИ с добра вест: Тези пенсии също нарастват драстично
Next: Нов скандал разтресе страната! Полицай, уволнен заради корупция, става депутат от Възраждане

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.