Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дойдоха за мен в дома ми, познайте какво става снощи, алармира мъжът с пържолите за 500 лева
  • Новини

Дойдоха за мен в дома ми, познайте какво става снощи, алармира мъжът с пържолите за 500 лева

Иван Димитров Пешев юли 27, 2023
rgerhrhfghfghgf.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Пламен Христов – Ерджан, който плати 500 лева за три пържоли рибай стек в Мазу във Варна, е новата мегазвезда в България.

Той публикува всяка стъпка от живота си в социалните мрежи.

Снощи е имал сериозни проблеми в дома си в Беломорци.

БТВ и Нова се надпреварват да му взимат интервюта.

Цената на славата у нас има и обратна страна.

 

Сега обаче този мъж е изправен пред проблеми.

Полиция е пред дома на Пламен, който се прочу, след като плати 500 лева за три пържоли по време на обяд на нашето море.

„Познайте какво става при мен“, написа той.

Пред неговата къща са две полицейски патрулки.

Това се вижда от кадъра, който Пламен е пуснал в личния си профил във фейсбук.

 

Дойдоха да се снимат с мен фенове, написа той под фотоса.

След тези негови думи забавните коментари заваляха лавинообразно, като са базирани на най-различни предположения.

Потребител допуска, че служители на НАП са тръгнали по следите на Пламен.

Друг пък казва, че е адвокат и учтиво му предлага услугите си.

Хванаха те, че крадеш децата от Калековец, коментира шеговито пореден последовател на Пламен.

Ей, не оставиха човека на мира, защити стопанина на къщата потребител.

Един от приятелите Пламен се зачуди дали не си е купил полицейска кола, а трети пък го посъветва да остави униформените служители на Бог, тъй като Бог си знаел работата.

Пламен стана известен, след като плати 495 лева за килограм и половина пържоли в голям наш град по Черноморието.

Оказа се, че месото е специалния рибай стек, който в Япония струва стотици евро.

У нас в морските курорти се предлага за 35 лева на 100 грама.

Именно в това е било уловката.

Пламен помисли, че една пържола се предлага на тази цена, а всъщност е била пет пъти по-скъпа.

Той в крайна сметка платил сметката, която със салатите и питиета надхвърлила 650 лева.

Пламен оставил и бакшиш от 10 лева на сервитьорката, за да се почерпи.

След това обаче побърза да уточни в социалната мрежа, че само преди дни е платил 300 лева за едно агне, с което е нахранил 30 човека.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Синоптици бият аларма: Идват градушки и мъртво вълнение
Next: Камерите засякоха рядък феномен в България, всичко побеля за минути

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.